неуловимата "усмивка със зъби" убягва на камерата отново

Като за човек дето по традиция не си отбелязва рождения ден, двудневното празнуване ми дойде леко отгоре, но не се оплаквам. :) Стабилния приток подаръци, който почна от петък и се развихри в събота, и неделя, явно има тоя умилостивяващ ефект. Останалото се дължи на милите поздрави и пожелания (които пък в значителна степен се дължат на фейсбук, но да не издребняваме).

касапница!

Изминалата година беше интересна. Може би повече пълна с планове и осъзнаване на някои неща, вместо с определени действия, но все пак активна в немалко отношения. Полусъзнателно наложилата се изолация се попропука и някои приятелства – позанемарени или тотално унищожени – се поосвежиха. Доколко точно – времето ще покаже. Има още много за копане в тая градина, още повече че има лехи дето стоят непипнати, обаче това е работа за носталгичните сезони, като есента. Лятото и особено пролетта са време на безсърдечен оптимизъм. :D

Палмата на първенството за периода се пада на професионалната сфера. Прозаично погледнато – смених работата. Поетично – осъществих си една “детска” мечта и чрез нея преследвам друга. Егоистично – куулнес статуса ми се ъпдейтна с поне +1 и казано честно всииичко мии е наред. :)) И тук бъдещето има много още да показва, но поне засега изгледите са добри. (Тук дължа поне едно голямо “Благодаря”, но се опасявам че реципиента не е сред читателите. За оффлайн пък не вярвам да се мобилизирам. Както и да е.)

Идната година се очертава не по-зле. По непотвърдени планове, една от двете по-големи екскурзии трябва да се случи именно през нея. Сега му е времето – да ходим докато можем! :) Ще ми е тъпо, ако не се сбъдне обаче, така че няма да споменавам подробности. Другите пък планове са още по-съдбовни и грандомански, така че нито дума и за това. Остава да кажа, че играта поне би трябвало да излезе от първоначалната си мъглява фаза, и да се избистри концептуално, до степен поне да можем свободно да говорим за нея. (Или пък не – тук всъщност гадая.)

Общо взето, нищо сигурно няма, но и нищо не ме плаши. Разправят, че 28 била най-щастливата възраст за жените. Е, остава да я видим тази работа. :)

olmaia - all the rocket fuel i'd need ;) (thanks!)

Пиша това един ден след като напуснах, почти два месеца след като реших да го направя и около четири години и половина след като за първи път, с бодра крачка и леко нахална усмивка едно малко и глупаво същество прекрачи прага на фирмата, за да става веб дерзайнер.

И така, вчера беше последният ми ден в ISB.

Бях си го поръчала чудесен и както се видя, получи се точно такъв. (Който е отговорен за днешния, да се срамува!)

Изпращането мина общо взето кротко, омекотено от дългото предизвестие. Така и не успях да измисля кой знае какви tricks, така че зарязах тази част от плана и bruteforce-нах откъм treats. (Фуражките и касинките щяха да допаднат на Лос Сесвериньос, но за блажено несведущите можеше да са лек шок, затова реших да заложа на шоколада. В крайна сметка, швейцарски холдинг ли сме или какво?!)

Камен поде темата със свой глас и критна два пъти – веднъж с чудесното вино, което ми е едновременно полуадаш и идеално пасващ на случая символ, и втори път – с коктейлната пауза в края на деня, типично в негов стил. Министерството на фоксохолизма предупреждава: Ягодовото дайкири влиза коварно леко! Нищо, че е почти безалкохолно! Теглих чертата на третото и май в случая успях да се откажа докато съм още напред, уцелвайки онова перфектно количество, което е неуловимо за дрегера, но достатъчно за да позамаже по-острите ръбове на очарователния ми характер. ;)

Общо взето – получи се чудесно, без лоши чувства или излишна драматизация. Единствено куриера, който беше дошъл съвсем на края на деня, стана неволна жертва на неудобството покрай финалните прегръдки и потупвания на сбогуване.

Там някъде ми стана леко тъжно и, едновременно с това, леко смешно, значи сумарно – мило, така че бъричко се ориентирах към изхода. Изхвърчах от сградата с нова пружинка в походката, уши пълни с музика и уста пълна с усмивка, а докато се изкачвах нагоре с поглед в слънцето, вървейки по стръмната улица уж за последен път, някъде зад мен една врата се е хлопнала, затваряйки и тази глава от историята.

Минавам нататък. :)

Впрочем, освен supergirl, не знам дали съм споменавала, но съм и da best grrl-friend evah! ^_^
Принципно не е зле да се знае, за кръстословици и едно-друго. Чистя, готвя, шофирам, геймър съм с геймърите, гийк с гийковете, “домакиня в кухнята, дама в обществото,” – списъка на нещата, за които няма да ме е срам да пиша – плюс всичко останало, но предната седмица просто изкъртих.

Предния ми рекорд беше свързан с много нерви и тормоз на едни храбри дилетанти (каквито са 98% от бизнесите в България), на които се падна нелеката задача да направят Тортата да не е лъжа.

Свалях снимки, рових се в описания, направих всичко за да построя мост между простото и ясно “It’s delicious and moist” и реална рецепта (с брой парчета, блатове, дебелини, кремове и всевъзможни дивотии). Справих се. След едноседмичен телефонен тероризъм и те се справиха в крайна сметка (see pics), макар че ми скъсаха нервите накрая с доставката и пълната си липса на организация.
So this was a triumph, and i’m making a note here – “Huge success!”

Миналия петък обаче се надскочих. След близо 2 години офлянкване, най-накрая звездите се подредиха в правилен ред, небето се отвори сред звуци на арфи и тръби (неотличими от интрото на THX), и една голяма (въображаема!) ръка посочи към Купертино, Калифорния най-общо в смисъл “Айде бе, вземи си!”
И аз си взех.
iPhone.
За простосмъртните нея вечер това вселенско събитие се прояви само като внезапен зверски снеговалеж, понеже виждате ли еленчетата не летят в топло време.

Както и да е, в две думи – всичко което се казва за и-фона, добро и лошо, е вярно. И, да, Жжжисток е! :) Някакси, всичко е заключено в еxperience-a – не можеш да го побереш в данни и параметри, и технически описания, и сравнения. Просто… като го пробваш, подържиш, повъртиш, поиграеш си и… няма как да не го поискаш.
Та и аз така. След което си го изтръгнах от сърцето и го подарих на Благо.
Ето това съм аз!* :)

* – Това и фактът, че се споразумяхме на мен добрия старец да донесе Сони Алфа. Все пак, мнали, за равенство се борим. Пък и да съм екипирана за нова година – би трябвало да има доста за снимане. :)

Всичко това се случва в петък докъм събота на обяд. В събота вечерта на дневен ред излезе една брутална вечеря. Много е яко когато дълго време си мислиш как да направиш нещо и после то се случва от самосебе си. Оставя грешното впечатление, че само с искане нещата стават. ;)

Както и да е – виното беше перфектно, агнешкото беше перфектно, накрая дори тока дойде като се върнахме вкъщи. (Еленчетата със снега бяха отрязали захранването на всичко на запад от Тодор Каблешков, добичетата прости.) И тъкмо навреме – без ток не се живее, особено като се стъмни.

Забавна пост-апокалиптична картинка бяхме. Някой ден, като цивилизацията отмре и хлебарките наследят земята, сигурно последните два гийка като нас ще стоят в бетонната си пещера около гаснещото екранче на любимия дивайс, а той с героизма на оркестъра от Титаник ще им свири до последен разряд на малката си сърцата батерийка.

Ново утро. Нов ден. Неделя. Щеше да е безсърдечно да я оставим по-назад от предните два, така че не го направихме. :) Гвоздеят трябваше да е вечерта, но иглата скръцна, плочата прескочи и планираното гледане се случи в понеделнишката вечер.

“Body of lies” е някакъв много изискващ с появата си филм – Ридли Скот, ДиКаприо, serious business!
Нямаше как да го подмина, въпреки че прочетох за премиерата почти случайно и принципно няма основателна причина да не го изчакам на нормална прожекция. Предвид critadelic уикенда обаче, просто единствено правилно и редно беше да се скочи на момента! :)

За филма, честно казано, трудно ми е да говоря. И Ди Каприо е от онези хора, които разбирам колко са ми липсвали, чак като ги видя. Странно, стъписващо чувство. Но, като се замисли човек, това е по-добрия от вариантите. Седях в салона притихнала и попивах всяка секунда от историята, опитвайки да не дишам.

Има една такава тенденция, която забелязвам в някои от последните филми на старите тузове – бягане от показността, от кинаджийския маниер ако щете, някаква сдържаност. Просто се поднася историята, стегнато, по същество, без 1000 слона и много ефекти. Кино-консерватизъм.
Този филм го слагам в същата графа.

Големият плюс за мен е образа който прави Марк Стронг – Хани паша, йорданския шеф на тайните служби. Разкошен просто! Визия, характер, всичко. С поглед на граблива птица и осанка на благородник – това е, което отнесох от салона.

Големия минус – при целия професионализъм на всички – сценарий, актьори, оператори, режисура – филмът не успя да докосне нищо емоционално в мен. Язък за носталгията. Макар че, тук си оставям едно наум, за проверка при повторно гледане. Понякога прекаленото съсредоточаване дава тоя numbness ефект.

Големия смях – Леонардо с брада. :) Ако някой реши да прави филм за чичко Ленин в следващите 10 години – това е неговия човек! На места дори докарва благия поглед от вица (”А очите му добри, добри…”)

Финалната присъда – хареса ми, определено над средното, но под култово ниво. Някъде в епсилон околност на Departed се пада, а и като стил и усещане са сходни (поне за мен).

И с това мисля да затварям милото дневниче. :) Цялата последвала седмица беше силна, с часовници спрели в 13:37, “на Шипка 6!” и т.н., но детайлите мисля да ги изпусна. Honorable mention заслужават обаче една хипер неочаквана картичка от Шотландия, която ми зареди цял един ден с радостно очудване, и за която благодаря (ако има кой да чуе тук?), и постоянното отлагане на гледането на “Across the Universe”, което взе да се превръща в институция. (Но ще го гледам де, няма къде да избяга).

And that concludes our broadcast day.
Thank you and Good night. :D

Малко цитати:

Angela: Sometimes someone says something really small and it just fits into this empty place in your heart.
- – -
Rayanne: You wanna have sex with him.(…)
Angela: I just like how he’s always leaning. Against stuff. He leans great. Well, either sex or a conversation. Ideally both.
- – -
Angela: My dad and I used to be pretty tight. The sad truth is, my breasts have come between us.
- – -
Angela: I bet people can actually die of embarrassment. I bet it’s been medically proven.
- – -
Angela: What I like, dread, is when people who know you in completely different ways end up in the same area. And you have to develop this, like, Combination You on the spot.
- – -
Angela: Huge events take place on this earth every day. Earthquakes, hurricanes, even glaciers move. So why couldn’t he just look at me?
- – -
Danielle: Do we have to keep talking about religion? It’s Christmas!
- – -
Angela: Once upon a time there lived a girl. She slept in a lovely cottage made of gingerbread and candy. She was always asleep. One morning, she woke up… She woke up.

този, който търсех, в крайна сметка го нямаше.
е,… епизодите се свалят :)