olmaia - all the rocket fuel i'd need ;) (thanks!)

Пиша това един ден след като напуснах, почти два месеца след като реших да го направя и около четири години и половина след като за първи път, с бодра крачка и леко нахална усмивка едно малко и глупаво същество прекрачи прага на фирмата, за да става веб дерзайнер.

И така, вчера беше последният ми ден в ISB.

Бях си го поръчала чудесен и както се видя, получи се точно такъв. (Който е отговорен за днешния, да се срамува!)

Изпращането мина общо взето кротко, омекотено от дългото предизвестие. Така и не успях да измисля кой знае какви tricks, така че зарязах тази част от плана и bruteforce-нах откъм treats. (Фуражките и касинките щяха да допаднат на Лос Сесвериньос, но за блажено несведущите можеше да са лек шок, затова реших да заложа на шоколада. В крайна сметка, швейцарски холдинг ли сме или какво?!)

Камен поде темата със свой глас и критна два пъти – веднъж с чудесното вино, което ми е едновременно полуадаш и идеално пасващ на случая символ, и втори път – с коктейлната пауза в края на деня, типично в негов стил. Министерството на фоксохолизма предупреждава: Ягодовото дайкири влиза коварно леко! Нищо, че е почти безалкохолно! Теглих чертата на третото и май в случая успях да се откажа докато съм още напред, уцелвайки онова перфектно количество, което е неуловимо за дрегера, но достатъчно за да позамаже по-острите ръбове на очарователния ми характер. ;)

Общо взето – получи се чудесно, без лоши чувства или излишна драматизация. Единствено куриера, който беше дошъл съвсем на края на деня, стана неволна жертва на неудобството покрай финалните прегръдки и потупвания на сбогуване.

Там някъде ми стана леко тъжно и, едновременно с това, леко смешно, значи сумарно – мило, така че бъричко се ориентирах към изхода. Изхвърчах от сградата с нова пружинка в походката, уши пълни с музика и уста пълна с усмивка, а докато се изкачвах нагоре с поглед в слънцето, вървейки по стръмната улица уж за последен път, някъде зад мен една врата се е хлопнала, затваряйки и тази глава от историята.

Минавам нататък. :)

“Did you know that in 10 years the number one English speaking country in the world will be… China?”

This below is an updated version of a presentation created in August 2006 and meant to start debate over education in the U.S. It’s a nice collection of very interesting and hopefully – thought provoking – facts.

The content is quite America-centered, of course, as the presentation was meant for internal use in a Colorado High school faculty meeting, but since then it’s spread virally over the net. Nevertheless – it’s very much worth watching.

I personally am taking from it 2 genuine gems for myself – the name of the foundation “Shift Happens” and the statement “We’re living in exponential times.” which I intend to abuse as a forum signature wherever I can. :D

(To be honest I don’t really believe the last part about the supercomputer and the $1K computer, but it’s still quite nice to watch despite those 2 :) )

via Neatorama

It’s a greeting you can virtually die for. Literally.

Cory over at boing-boing has a post about Chinese Gold Farmers pointing towards this curious site of a documentary on the subject www.chinesegoldfarmers.com

step forwards – and here you get this small trilogy of video excerpts from the film in the making:

Preview Part 1:
http://www.youtube.com/watch?v=ho5Yxe6UVv4

Preview Part 2:
http://www.youtube.com/watch?v=JRrhpoMd88Y

Preview Part 3:
http://www.youtube.com/watch?v=KH1LGdjZUKQ

It’s somehow sad. Two worlds, reaching towards each other with no chance to meet except on the nether fields of cyberspace.

—

*Fight Money – is the machine translation of the Chinese term thanks to Google Translate

честита баба марта на колегите и не само :)