За удобство, можем да премем, че началото беше дадено от Futurama, вината за което е на Хей_Зъл – да е жива и здрава.
Който не е гледал няколко сезона от сериал накуп, само той не знае какъв е ужаса на абстиненцията, която те удря като свършат и дойде осъзнаването, че навън в реалния свят, серийките се точат по 1 на седмица. При това, ако имаш късмета сериала да е още жив. (което не е случаят с Futurama. Daaamn you, Fox Network!!)

Както и да е, преживях го. Оттогава насам се изредиха South Park, Family Guy, American Dad и ей напоследък в полезрението ми попадна това, което е и повод за постинга – Drawn Together – откровено най-безумно декадентското (кви думи знаааам!) сериалче дотук.

Знам, че такива изказвания са само flame-bait за скептицизма на всеки, но вярвайте ми – преувеличение няма. Пиша това след като изгледах и втория сезон. Идеята е безумна – риалити шоу от типа на ББрадър, с участието на разнотипни анимационни герои вариращи от Капитан Герой (”the lamest superhero in the universe”), Toot – затлъствяща звезда на черно-бялата анимация от 20-те, през Зендър – куест герой от електронна игра, който открива, че е гей, та до Уолдор Сокбат, който е абсолютно неописуем без помощта на психотропни вещества.

От пропуснатите в горното изречение заслужават споменаване още двама – Foxxy Love – чернокожата певица-детектив, която изнася на гърба си половината от расистките майтапи в цялото расистко-стереотипско шоу и голямата ми малка нова любов – ЛИНГ-ЛИНГ! – свръхагресивен покемон, на който се пада другата половина от расистката квота. :)

Линг-Линг обаче има едно съществено еволюционно предимство – суперсладък е! ^_^

Вижте сами: http://www.youtube.com/watch?v=iXQRizEuk1o

( това е сцена, в която Линг-Линг е принуден от Прасето (The Internet Download Pig) да шие маратонки, понеже е азиатец и му се отдава, а The HonorabRe Pig Demon, както го наричат малките китайчета, които гладуват, понеже не могат да се конкурират с покемона, е сключил договор за доставка на голямо количество фалшиви найкове за НБА.

Линг-Линг пее тъжна песен за изгубеното златно минало, в което е изкормил най-добрия си приятел – момченцето, което го е притежавало (явно аналог на Ash – треньора на Пикачу).

Къса сърца и между другото – кърти мифффки всякакви. ^_^ )

за изчерпателност – ето и “представителна” извадка от съдържанието на първите 2 сезона – http://www.youtube.com/watch?v=KrWi-z4sFcU

и още един епизод с Линг-Линг – шофьорски изпит (някакъв стереотип явно има, че азиатците не могат да карат коли :) )
http://www.youtube.com/watch?v=IdaQSjH6DL0

аз ще отида да дръпна и седемте епизода на трети. :) не е толкова добро като South Park и Family Guy, но все е нещо, колкото да подхранва зависимостта ми :D~

read the whole story here: http://www.itpro.co.uk/…

and the discussuion, here: http://it.slashdot.org/…

ps: щях да пиша повече, но тази седмица се оказа с доста натоварен график, та ще си остане само с това, засега;

все пак, историята е страхотна. интересно е да си помислиш, какво е могло да бъде. Кантата за Лейбовиц?

Всъщност, дори нямам муза да пиша пространно – видеото може да говори само за себе си, при това достатъчно убедително.
Та – накратко:

Loose Change

по време на почивката някъде из новините, които гледахме се спомена нещо за този филм. отбелязах си наум да го проверя и по случайност – взех, че го направих, когато се прибрахме.

www.loosechange911.com – това е сайтът, а предния линк пък е към доста прилична статия за него във Википедия. самият филм е на разположение за гледане, свободно в Google Videos – даже е преведен на няколко езика вече

http://video.google.com/videosearch?q=loose+change

(вероятно фен превод? предполагам, защото и мен ме споходи веднага желанието да го “обнародвам” на майчин език :) )

какво представлява самият филм? общо взето не са новост конспиративните теории около 9/11. основното предположение на които е, че бутането на кулите на WTC е инсцинирано вътрешно действие, а не – както се представя – вследствие на терористична атака. звучи малко крайно, малко безумно. това е филм, който защитава тази теза, доста добре при това.

харесва ми да си мисля за Loose Change, като за допълнение, за логичният и рационален близнак на по-емоционалния Fahrenheit 911. двата са сякаш две половини на една и съща пледоария, изложение по едно и също обвинение – разликата обаче е, че докато филмът на Майкъл Мур се фокусира върху хората и интерпретира действия, реакции и мотиви, в Loose Change говорят преди всичко фактите – изчисления, статистика и видеозаписи.

определено, час и половина, които си струва да се отделят.