То може да очарова, вероятно би могло да отблъсне, но в повечето случаи минава полу-незабелязано, въпреки усилията на авторите, които традиционно се пънат да изпъкнат с него.

Първото изречение е топлийката, на върха на която танцуват всички пишещи, отчаяно надяващи се да направят онова желано първо впечатление, което ще им изнесе играта поне до средата на книгата.

Вместо това обаче, това е може би най-слабо подложената на естествен отбор част на всяко произведение, имайки в предвид, че всеки направил си труда да отвори книгата е приготвил достатъчно кредит на доверие, да харчи поне до средата на втора глава.

И така, болшинството автори замахват за да открият действието със звучен шамар, а няма кой да им каже, че в 80% от случаите не успяват дори да те докоснат.

Това, което следва, не е от тях. Това, което следва, кърти зъби! :)

Behold:

“It took me a long time and most of the world
to learn what I know about love and fate and the choices we make,
but the heart of it came to me in an instant,
while I was chained to a wall and being tortured.
I realized, somehow, through the screaming in my mind,
that even in that shackled, bloody helplessness, I was still free:
free to hate the men who were torturing me, or to forgive them.
It doesn’t sound like much, I know. But in the flinch and bite of the chain,
when it’s all you’ve got, that freedom is a universe of possibility.
And the choice you make, between hating and forgiving,
can become the story of your life.”

Рано е още от 6-а страница да прогнозирам какво ще е на 906-а примерно, но да кажем, че на база на горното и още няколко, които ще трябва да почакат, ако въобще се класират – мога да си позволя да съм безгрижна. :)

Да го видим и бате ви Джони Деп как ще се е подготвил. Плажът 2, хора, Плажът 2 :)

ГЛЕДАЙТЕ CLOVERFIELD (“ЧУДОВИЩНО”)!

Това е. Благодаря за вниманието.

SPARTAAAAAAAAAAAAANS!

Няма такъв филм! Честно! Разкошен! :)

Първо обаче, искам да се извиня на тези, с които имахме идеята да го гледаме заедно, най-вече на Нуада. Нуадич, сори : / Въобще не бях предвидила варианта с предпремиера и когато се отвори възможността, просто не устоях. То не е казано, че вече е твъдре късно – бих го гледала с удоволствие пак, макар и по-скоро на ДВД с идеята да видя картина с качеството от трейлъра. Ениуей, в най-лошия случай – на есен в IMAX! :)

Такам, сега след като се зареди саундтрака, почвам поред. (този пръв постинг, ще се постарая да е без спойлери, за потенциалните 2 след него няма как да обещая такова нещо)

Та, най-краткото ревю? – Директно от трейлъра:

Nine Inch Nails – Just like you imageined

Беше точно както си го представях! И както Франк Милър си го е представял очевидно. :) Предполагам , че само бесен толкинист може да оцени в пълнота такава дословна екранизация, но вярвам, че всеки, който е пробвал комикса ще се справи криво-ляво.

Впрочем усещането да гледаш нещо ново и да ти се струва, че вече ти е познато до последния детайл е доста странно и мисля, че ми изигра малко лоша шега. Като че ли ми беше малоко по-трудно да се концентрирам върху основното, което движи изживяването и за малкото време докато си сред тъмното в салона поема юздите на съзнанието ти и те кара да изживееш историята за себе си. После, когато се връщаш към нея отново и отново, всеки път виждаш нови неща, забелязваш детайлите, но чувството, то идва само от този първи път. Въпреки това, не мога да се оплача – получих своето “сграбчване за гърлото” доволно количество пъти, с все “пеперудите в стомаха” – свиването на диафрагмата и т.н. – всички признаци, които не оставят място за съмнение. :)

Филмът е чудесен! Визуална поезия!

Не, че това е нещо неочаквано, имайки впредвид Sin City, но въпреки това, както се казваше в един филм по една книга много, много отдавна – Perfection is a powerful message. Също като в графичния роман, сцените са издържани предимно в един цвят, с добавка на характерното червено, което играе директно върху атавистичните струни и силно подчертано черно в сенките, на което пък може би се дължи странното объркващо усещане за двуизмерност.

Задълбавам във визията не за да се превземам като дърто франсе дегустиращо вино, а просто защото се налага от факта, че и историята, и посланието, и ключа от палатката за целия филм са все там. И това като се замисли човек е съвсем логично.

Какво има в един нормален роман, което го няма в графичния роман? Авторова реч. Онова, което един сладкодумен писател може да изправи срещу теб за да те омае го няма. В комиксите няма място за дълги обяснения – посланието не може да се каже, значи трябва да се види. Оттам и потресаващата визия, кодирана в класически древногръцки стил, поне според това, което ни учеха в гимназиалния курс – добрите са красиви, лошите са страшно грозни. Няма полутонове – нещата са ясни.

Франк Милър взема една проста, относително добре известна история и я пресъздава така, че я превръща в митология. Стилизацията е пълна – разни хора бучат, че образите са еднопланови, но това е просто смешно – човек не се пита добър ли е или лош принцът на бял кон, когато отсича главата на ламята и нарушава ли така крехката екология на митологичното пространство. Принцът е добър. Точка! Той язди на бял кон. Точка! Това е всичко! Ламята да мре!

По същия начин образите в 300 са символни – няма място и време за разработката им, те трябва да могат да се преценят от един поглед, и точно така са представени. Нещо повече, не само медията, но и историята диктува изразните средства. Щом разказваш легенда, не можеш да шикалкавиш из един куп добавъчни сюжетни линии за да си изградиш героите предварително – за да покажеш вътрешната им сила, изваждаш я на показ отвън, за да демонстрираш покварата на противника, залагаш същността на развалата във вида му.

Аз продължавам да говоря за комикса в пост за филма, но това е защото режисьорът някакси е проявил смайващото смирение да не се намеси почти никак в пресъздаването на оригинала. Почти, макар и не съвсем, но за това по-нататък.

При всички случаи визията е страхотна, завладяваща, решително самоуверена и болезнено изчистена до някаква артистична крайност. Пир за сетивата. Музиката е добра, макар че сега докато я слушам не я разпознавам в части от филма. Въпреки това е силно надъхваща и доволно епична. За актьорите също – само адмирации, най-малкото заради тормоза през който трябва да са минали за да се вкарат във формата, в която са заснети, за радост на цялото женско “изповедание”. :) Това за мъжката част. Кралица Gorgo явно си е gorgeous по дефолт. Страшно ми хареса и тя.

Не на последно място – животните. Тук малко лирично отклонение в самия край. I’ma sucker for horses. По идеологически причини – за предпочитане бели. И макар, че във филма има малко коне и всъщност предимно черни, за това пък са особено страхотни!

Няма такава красота! Мощни глезени, огромните копита, гордо извити натегнати като лъкове могъщи вратове, гривата, неистово отворените ноздри… “A distant second is a” ревящ млад лъв, а пресечната точка на двете – king Leonidas, с гребенест шлем в атака. :) Talk about eye candy!

И с това мисля да затварям сергията за тази вечер. Повече общи приказки просто не мога да си изсмукам от пръстите, а вече нямам никакво търпение да подхвана спойлерите. В следващата част мисля да захапя историята и героите, часът и мястото на срещата обаче са абсолютно неизвестни. :)

There. I’ve said it. Now a little more elaborate:

I logged in on Friday and rolled a human hunter. I have a slight sentiment towards female rangers dating back to the days of Diablo I, when i died many violent deaths as one. :)

The character customization generally covers the standards – hairstyles, a few faces, hair color and eye color. The graphics seem quite nice, but there’s something that I just can’t put my finger on, that leaves the feeling of poor design both for characters and environment.

The landscape – as seen in the screenshots before – is very lavish, very colorful. The sky is exceptional – with moving clouds, good colors, blurred contours, etc. But there are much clipping bugs that make polygons disappear when you look from a certain angle and the movement is a little weird.

A few bad things that popped from the very start: first, you are spawned in an instance that is something between a tutorial and cinematic, but neither really. After you complete your first objectives you are transfered in the newbie zone, which i guess is also an instance, but random people are gathered in it (much like a Guild Wars district). Here you’re given your first quests, and – lo and behold! – they’re of the “fedex” and “kill X rats” persuasion. Only slightly easier and sadly – more pointless. It was a bit surreal – I walked through a beautiful mead covered with hip-high flowers just to be surrounded with the sound of fellow newbies killing innocent npc wolves for an errand. After which – they send you to kill spiders. And then brigands. Enter-tain-ing! Yeah, right…

My second gripe here is with the instance nature of that starter area. After i got around in the humans starter grounds an hour or two, my boyfriend got home and we decided to roll same-race characters, so we can group from the very start. We made elves this time, and went through the intro-instance (you see Rivendell attacked by goblins and in the end Elrond kills a mountain troll or something) after which you get transfered to the elven start area, somewhere snowy (?!), where you kill lynxes instead of wolves, and odd little creatures Tolkien has never dreamed of instead of spiders. Fun-ney! :)

The problem? When we tried to find each other and group – we couldn’t. We stayed on the same spot on the map and still – couldn’t see each other. My guess – the starter area is an instance, but unlike Guild Wars’s Pre-Searing Ascalon you can’t change districts to find your friends, because of course districts are not implemented as a concept – the game just throws you mindlessly in some instance and looks the other way pretending to be high and mighty “persistent world”.

We didn’t play much after that. Couldn’t see any point. Basically, the game is a total WoW clone, done bad. I’ve just logged in for a while today (Sunday), to make a few screenshots and see if there’s going to be a closing event, but the chat interface is really an eye-sore, so i didn’t put much effort in the latter.

Actually, I did have some fun after all. And of course that was when i discovered the horsieeees! ^_^
First time a saw a player on horseback I was a bit surprised, because I knew form the interviews with the devs that player housing and mounts won’t make it to the release date, but may come with the first expansion (supposedly “Rohan”).
It turned out that horses in LotRO are just means of public transportation – exactly like griffins and wyverns in WoW, the only difference being that you see even the “locked” destinations listed in the options, before you’ve been to them to unlock them. But you can’t use them still, so big deal!

Anyway, I made a few rounds with my horsey :) You can’t change directions, but you can jump (slightly crappy animated), and your avatar prances on the saddle rather realistically. So overall – that was fun.

My main complaint is with the interface. The game itself is absolutely identical with WoW in terms of gameplay. You have a few “innovative” mechanics like the traits system where you get titles and attribute-modifiers by completing achievements (like you kill some number of spiders and you get the title “spider slayer”, or you find some topics on the map and you get like +1 Lore or something relevant.) but overall the game is the same. You go about killing stuff and delivering messages. You get into instanced encounters (the more challenging ones) or normal, “persistent” dungeons – the easier ones. Even the crafting system is similar.

So, what makes the difference in the end is the “polish” part, in which, we all know, there’s no one like Blizzard, although it’s mindboggling why. Why can’t all games have decent animations, normal poses for the models, readable interface that scales smartly with the resolution that you’ve chosen, less irritating small bugs and all that stuff? Is it really that hard? It’s like the MMOs are bad websites from 1994 or something – when everyone’s doing everything wrong, and no good practices are established yet. Of course, maybe I’m just spoiled by the good examples of GW and WoW. And EVE actually. Lineage maybe?

So, at least there are some, but for all the others – it’s just totally disappointing and discouraging to deal with those little irritations that prevent you from moving on to the substance, which may be good in fact, but you’ll never know, cause you can’t see the forest from all those damn crooked trees that poke you in the eyes.

And that questionable moral concludes our broadcast day ;)