“Did you know that in 10 years the number one English speaking country in the world will be… China?”

This below is an updated version of a presentation created in August 2006 and meant to start debate over education in the U.S. It’s a nice collection of very interesting and hopefully – thought provoking – facts.

The content is quite America-centered, of course, as the presentation was meant for internal use in a Colorado High school faculty meeting, but since then it’s spread virally over the net. Nevertheless – it’s very much worth watching.

I personally am taking from it 2 genuine gems for myself – the name of the foundation “Shift Happens” and the statement “We’re living in exponential times.” which I intend to abuse as a forum signature wherever I can. :D

(To be honest I don’t really believe the last part about the supercomputer and the $1K computer, but it’s still quite nice to watch despite those 2 :) )

via Neatorama

За какво ми бяха състезанията по математика, след като после избрах икономика? За какво учих банки и финанси, след като продължих с информатика? Служи ли ми за нещо програмирането, когато се занимавам с дизайн? И къде между всичко това се вместват рисуването, фехтовката, спорадичните изблици на политиканстване, фантастиката, повече или по-малко лаишкия афинитет към психология, ММО-тата, поглъщащото очарование на митологията, и някои от по-психеделичните занимания, като ученето на немски, солфеж и как веднъж пях в хора?!..

Впрочем, горното не е просто поза от типа “Ах! Забравих си математиката на пианото!” – имам нещо наум. И то е Другата позиция. Защото човек не може да бъде наистина критичен към себе си продължително време – или се харесваш, или се самоубиваш. Другото е лицемерие и самозаблуда.

Затова и винаги надига глава Алтернативата. Онази стара романтична идея с многото лица и имена – Самурая с четчицата и бонсаите; Благородника, редящ стихове на мандарин; Хоплита, който след упражнения в гимназиона отива да поспори с философите. Идеята за “Ренесансов човек”, дето винаги се илюстрира с онази скица на Леонардо или “Всестранно развита личност”, макар че от термина лъха на манифестации.

Всъщност, мисля, че Хайнлайн най-добре го е казал и когато, като днес, след обсъждане на пазарите на виртуален свят, попадна на него в статия за философията на новия Perl 6, имам чувството, че с вселената сме си кимнали с усмивка.

Ето го звяра:

А как мразя буболечки, не мога да ви опиша.

Such is life.

Все пак, за да започна на чисто новата година, мисля да драсна по нещо тук за всеки един, за да ми се разкарат от съвестта – така ще ми е по-леко да ги изтрия след това.Та – без някакъв особен ред – ето ги:

1) “Finding my inner Monk” – това като че ли е най-стария запис, който отлежава в листа още от времето, когато си взех шофьорската книжка. По принцип, за да ти издадат документа, едно от изискванията е да се посети курс по Първа Долекарска Помощ на БЧК. Мероприятието се оказа едновременно досадно и страшно интересно – първоначално ти се иска да не се налага да си губиш времето, а после съжаляваш, че не е било по-подробно. Поне при мен беше така – странна смесица от досада заради 4-те часа прекарани в безумната барака на БЧК, и нарастващо желание да запиша някакъв по-подробен курс, нещо в течение на седмица-две поне, за да попият по-добре суперинтересните неща, които ни сервираха по бързата процедура.

Какво да кажа – човешкото тяло е изумително! Анатомия, физиология, органи, системи – всичко е толкова крехко, хитро навързано и интересно за изучаване. :) Страхотно е! И, честно казано, докато бях там, гледах схеми на човешката анатомия и слушах всички истории от това какво израелските военни лекари са преподавали на българските барети, какво е по силите на терапията със стволови клетки (дори в БГ! супер!) и как да помагаме на човек получил сърдечна криза, всичките ни смешни философствания ми се видяха жалки.
Реалността е по-завладяваща от всичко, и действа страшно отрезвяващо.

2) “Through the flowing glass” - Нали знаете хитрата теория, че стъклото всъщност е течност, но с почти безкрайна плътност, което го прави да изглежда така подобно на твърдо тяло? Е, не е вярна :))

Или поне така пише тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Glass#Glass_as_a_liquid

Честно казано, аз се връзвах на горното. Просто звучи супер яко – дава страхотна гледна точка към нещо толкова обикновено и ежедневно. Освен това уликата е с един такъв привкус на загадка и приключение – стъклата на средновековните катедрали са по-дебели в долния си край, т.е. един вид – свлекли са се с времето.

Оказва се, че обяснението за това е не по-малко интересно в действителността, отколкото в “градската легенда”, така че препоръчвам да се прочете статията. Занимателно е.

3) Тази и следващата точка всъщност са похвали към хора или институции (или и двете, доколкото в информационната среда всичко е институция – един вид митологична личност, както се отнасяме към Гугъл например).

Първо овациите отиват към Др. Сузуки – супер неизвестен за мен човек, първата новина за който, ме накара буквално да изпадна във овчи възторг “колко е яко, че има такива хора по света!”. Вторият ми импулс беше да изровя много информация за него и да го опиша в постинг, така че всеки да му се зарадва както аз. Второто, естествено, утече.(?)

За това, сега ще се задоволя само с ЛИНК към повода да му се радвам толкова на тоз човек и ако някой толкоз пък се амбицира – това е достатъчен материал да си захрани сърчовете. :)

4) Да, Капитал. Вестника. Защото напълно го заслужават!

Това е, може би единствената медия в България (от известните ми), която си има идея накъде отива света и се опитва да върви в крачка с него.
След последния им редизайн, просто не мога да им се нарадвам – и въобще не става въпрос за естетика, просто хората се усетиха, че онова което продават не е продукт, а услуга, идея дори – и действат адекватно на това.

Сега вестникът е на разположение не само като статии на сайта, а дори и като PDF вариант на печатния формат. Дали това намалява продажбите на хартиеното издание? Не и извън общата тенденция на отстъпление от този формат, според мен.

Пуснаха си блог. Дори и само това е страхотно, но те му отделиха половината от заглавната си страница. Двоен респект, за което! Постват редовно и смислено, с приятен тон далеч от прозрачните рекламни трикове на типичните фирмени блогове. Но не спряха дотам, ами се заеха и да агрегират новините от бг блогове (в http://megafon.capital.bg ) – по явни причини, това ми е особено близко. :)

Та, казано простичко – за който още не знае, “Капитал” владеят! :) Едно отдавна заслужено признание, което не биваше да отлагам още.

5) “Отново тежката артилерия – Естествен Подбор” – Попадайки на страхотния сайт “The Sceptic’s Dictionary” – scepdic.com, се зачетох в интересна статия за теорията на съветски учен, Лисенко, която всъщност е доминирала възприемането на естествения подбор като процес, в нашия блок.

Стряскащото беше, че прочитайки дефиницията за виждането на Лисенко, осъзнах колко близко е неговата (отхвърлена като погрешна) интерпретация на явлението, до това как почти всеки, който познавам си го представя.

Оттук и теорията – може би в БГ възприемането на Естествения Подбор като идея е “замърсено” от разпространената в съветско време интерпретация на Лисенко (описана в линка – http://skepdic.com/lysenko.html ) и в това се корени част от неразбирането по въпроса.

Както и да е, линка си струва та дори и само защото прави необходимото уточнение, което няма да ми писне да повтарям:

Survival of the fittest means only that those who have survived were fit to survive. It doesn’t mean that those who survive are superior to those species which don’t.

6) и 7) Всъщност, тези две щяха да са за игри – масови игри, частично онлайн и т.н. без да са същински ММО-та обаче. Много интересно и лично за мен противоречиво занимание (особено при наличието на същински ММО-та :)) ). Нещо обаче, четейки си драфтовете се амбицирах отново, да пусна за тях пълни постове, така че мястото им в този списък си заминава, с което и мисля да дръпна шалтера на учудващо дългия пост, който се получи.

Така че – който намерил място в изброяването – намерил. 2006-а свърши, голямата метла почиства окончателно изтърсаците от нея и почвам да трупам такива за новата. :)
Във всеки случай, за 2007-а имам големи надежди – може би блогът най-сетне ще излезе от бета, т.е. може би най-сетне ще му направя нужния редизайн, може би ще намеря правилния тон за писане в него и дори ще си създам навика да поствам?!
Ще видим, но съм оптимист – все пак, всичко което завършва на 007, трябва да е cool, huh?

та, захванах се малко с крийтив гуглинг и ей на:

съответно сайтът е: http://injection-the-movie.blogspot.com/

още не съм гледала самият филм, за да имам отзиви по същество, този пост е по-скоро за немърливостта на нашите уж напредващи съвременни медии (е, не всички са в кюпа де. предполагам, че в капитал ще излезе както си трябва)