С обичайното закъснение, се добрах до спирката на НДК, където по съвместителство има и неофициална пиаца. Таксита обаче нямаше. Нещо от амбиент инфото в новините сутринта си беше пробило път в съзнанието ми дотолкова, че да не ме учудва ситуацията. Убили таксиметров шофьор през нощта, някъде из Люлин.

В този момент сфетофара пусна отсрещната вълна и в периферията регистрирах голям, новичък, зелен 204, което реши дилемата – Петък е! Какво като закъснея?! Метнах му се като млада лъвица на тлъст воден бивол и след успешното прихващане , рутинно минах във фонов режим веднага щом се добрах до парче тръба за опора. В такива моменти съзнанието се рее безметежно и само на ниско ниво няколко процеса сканират околността за неща, като ранобудни контрольори и докъде сме по маршрута.

В случая, алармите се задействаха доста бързо – мярнах някакво раздвижване, което изненадващо не се оказа обичайната тиха паника по дупченето на билети. Всички нещо гледаха напред, а автобуса спря. Ми задръстване – какво толкоз. Евлоги сутрин е ад. Обаче шофьора вдигна бяло знаме и отвори вратите – нещо, което си е тревожно, при положение, че не е Коледа и навън няма киша до колене.

Слязох на “Васил Левски” и поех пеша към Орлов. Времето е чудесно навън, като ранна пролет – прекрасно за разходка. Забелязах обаче, че колите въобще не се движат – не обичайното дебнене на спирачка, за да се мръднеш метър напред, а има направо спрели и излезли от колите си хора. Хм.

Стигнах Орлите и там вече владееше киберпънкът. Навсякъде пешеходци по всички платна, пръстен от хора обгражда моста и затваря всички подстъпи към него, две-три таксита спрели, тук таме полицаи пръснати нарядко сред групите обикновени кибици. Всеки гледа странно, към половината дават кратък рапорт по телефони, някакъв процент – снимат. Спогледахме се с един младеж наблизо, ухилихме се в хаоса и аз поех нагоре в най-обща посока Плиска, без идея как да стигна дотам.

“От изток иде светлината!” И с все нея трилентовата змия на бабата на всички задръствания по Цариградско. Странно, обаче, колите спрели и притихнали в някакво търпеливо очакване – човек спокойто можеше и да не ги забележи. За сметка на това пустотата в обратна посока зееше страшно.

Тук следват няколко секунди сюрреализъм. Сутрешното слънце, асфалта, свободата от необичайното, усещането все едно си извън времето. Да вървиш пеша по празното платно на Цариградско, все едно след някакъв малък Апокалипсис, също като Кеану по празните улици на Ню Йорк в “Адвокат на Дявола”. Яко мляко.

Краят на идилията е тривиален. В един момент главата на змията се разпадна, след като трите автобуса, които я съставяха един по един направиха кръгов завой и се престроиха в празното платно. Аморфна тълпа неориентирани хора ги приближи край спирките. Харесах си най-близкия и успях да се класирам точно преди затварянето на вратите. Вътре хората се гледаха леко гузно, все едно са в лодка от Титаник. Един дядка леко си изпусна нервите, но нищо сериозно и с това филмът свърши.

Стигнахме Плиска за норматив, оттам – разходка до Интерпред и останалото е история. Тази отгоре :)

Новината пък е навсякъде в нета, примерно тук: http://news.ibox.bg/news/id_1413651072

Here’s a quote from the Official Linden Blog:

Stepping up the development of the Second Life Grid to everyone interested, I am proud to announce the availability of the Second Life client source code for you to download, inspect, compile, modify, and use within the guidelines of the GNU GPL version 2.

A lot of the Second Life development work currently in progress is focused on building the Second Life Grid — a vision of a globally interconnected grid with clients and servers published and managed by different groups. Expect many changes and updates in the coming months in support of this architecture.

This is actually genius! Not only because they’re going OSS, and that’s fundamentally A Good Thing ™, but it may be the smart thing to do “politically” speaking. Many who have followed the phenomenon this year are expecting the hype about it to peak very soon if not already. The more gruesome forecasts are for a media backlash fueled by many of Second Life’s shortages – technical and conceptual/social.

One of them is the challenge of managing the influx of users who have been lured to Second Life by its inflated popularity. Even though the actual numbers of these have received some critical comments and reevaluations, the interest towards the game/world is definitely significant and it’s put to a test of coping with the newcomers and managing its own growth.

So in this context, it is really clever to share the load for development, bug tracking and security with the friendly force of the internet crowds, always happy to have something to poke and probe at. More so – by going open source Linden Labs is even further creating a community around its product, to shield it from the anticipated winter of media malcontent.

Either by clever thinking or intuition, in my opinion, Linden Labs are doing the right thing. And by that Second Life is inching even closer to become the Future of Internet, some have already proclaimed it to be.

та, захванах се малко с крийтив гуглинг и ей на:

съответно сайтът е: http://injection-the-movie.blogspot.com/

още не съм гледала самият филм, за да имам отзиви по същество, този пост е по-скоро за немърливостта на нашите уж напредващи съвременни медии (е, не всички са в кюпа де. предполагам, че в капитал ще излезе както си трябва)