SPARTAAAAAAAAAAAAANS!

Няма такъв филм! Честно! Разкошен! :)

Първо обаче, искам да се извиня на тези, с които имахме идеята да го гледаме заедно, най-вече на Нуада. Нуадич, сори : / Въобще не бях предвидила варианта с предпремиера и когато се отвори възможността, просто не устоях. То не е казано, че вече е твъдре късно – бих го гледала с удоволствие пак, макар и по-скоро на ДВД с идеята да видя картина с качеството от трейлъра. Ениуей, в най-лошия случай – на есен в IMAX! :)

Такам, сега след като се зареди саундтрака, почвам поред. (този пръв постинг, ще се постарая да е без спойлери, за потенциалните 2 след него няма как да обещая такова нещо)

Та, най-краткото ревю? – Директно от трейлъра:

Nine Inch Nails – Just like you imageined

Беше точно както си го представях! И както Франк Милър си го е представял очевидно. :) Предполагам , че само бесен толкинист може да оцени в пълнота такава дословна екранизация, но вярвам, че всеки, който е пробвал комикса ще се справи криво-ляво.

Впрочем усещането да гледаш нещо ново и да ти се струва, че вече ти е познато до последния детайл е доста странно и мисля, че ми изигра малко лоша шега. Като че ли ми беше малоко по-трудно да се концентрирам върху основното, което движи изживяването и за малкото време докато си сред тъмното в салона поема юздите на съзнанието ти и те кара да изживееш историята за себе си. После, когато се връщаш към нея отново и отново, всеки път виждаш нови неща, забелязваш детайлите, но чувството, то идва само от този първи път. Въпреки това, не мога да се оплача – получих своето “сграбчване за гърлото” доволно количество пъти, с все “пеперудите в стомаха” – свиването на диафрагмата и т.н. – всички признаци, които не оставят място за съмнение. :)

Филмът е чудесен! Визуална поезия!

Не, че това е нещо неочаквано, имайки впредвид Sin City, но въпреки това, както се казваше в един филм по една книга много, много отдавна – Perfection is a powerful message. Също като в графичния роман, сцените са издържани предимно в един цвят, с добавка на характерното червено, което играе директно върху атавистичните струни и силно подчертано черно в сенките, на което пък може би се дължи странното объркващо усещане за двуизмерност.

Задълбавам във визията не за да се превземам като дърто франсе дегустиращо вино, а просто защото се налага от факта, че и историята, и посланието, и ключа от палатката за целия филм са все там. И това като се замисли човек е съвсем логично.

Какво има в един нормален роман, което го няма в графичния роман? Авторова реч. Онова, което един сладкодумен писател може да изправи срещу теб за да те омае го няма. В комиксите няма място за дълги обяснения – посланието не може да се каже, значи трябва да се види. Оттам и потресаващата визия, кодирана в класически древногръцки стил, поне според това, което ни учеха в гимназиалния курс – добрите са красиви, лошите са страшно грозни. Няма полутонове – нещата са ясни.

Франк Милър взема една проста, относително добре известна история и я пресъздава така, че я превръща в митология. Стилизацията е пълна – разни хора бучат, че образите са еднопланови, но това е просто смешно – човек не се пита добър ли е или лош принцът на бял кон, когато отсича главата на ламята и нарушава ли така крехката екология на митологичното пространство. Принцът е добър. Точка! Той язди на бял кон. Точка! Това е всичко! Ламята да мре!

По същия начин образите в 300 са символни – няма място и време за разработката им, те трябва да могат да се преценят от един поглед, и точно така са представени. Нещо повече, не само медията, но и историята диктува изразните средства. Щом разказваш легенда, не можеш да шикалкавиш из един куп добавъчни сюжетни линии за да си изградиш героите предварително – за да покажеш вътрешната им сила, изваждаш я на показ отвън, за да демонстрираш покварата на противника, залагаш същността на развалата във вида му.

Аз продължавам да говоря за комикса в пост за филма, но това е защото режисьорът някакси е проявил смайващото смирение да не се намеси почти никак в пресъздаването на оригинала. Почти, макар и не съвсем, но за това по-нататък.

При всички случаи визията е страхотна, завладяваща, решително самоуверена и болезнено изчистена до някаква артистична крайност. Пир за сетивата. Музиката е добра, макар че сега докато я слушам не я разпознавам в части от филма. Въпреки това е силно надъхваща и доволно епична. За актьорите също – само адмирации, най-малкото заради тормоза през който трябва да са минали за да се вкарат във формата, в която са заснети, за радост на цялото женско “изповедание”. :) Това за мъжката част. Кралица Gorgo явно си е gorgeous по дефолт. Страшно ми хареса и тя.

Не на последно място – животните. Тук малко лирично отклонение в самия край. I’ma sucker for horses. По идеологически причини – за предпочитане бели. И макар, че във филма има малко коне и всъщност предимно черни, за това пък са особено страхотни!

Няма такава красота! Мощни глезени, огромните копита, гордо извити натегнати като лъкове могъщи вратове, гривата, неистово отворените ноздри… “A distant second is a” ревящ млад лъв, а пресечната точка на двете – king Leonidas, с гребенест шлем в атака. :) Talk about eye candy!

И с това мисля да затварям сергията за тази вечер. Повече общи приказки просто не мога да си изсмукам от пръстите, а вече нямам никакво търпение да подхвана спойлерите. В следващата част мисля да захапя историята и героите, часът и мястото на срещата обаче са абсолютно неизвестни. :)

малко контекст:

…цинската класическа книга за изкуството на управлението наречена “Книга на господаря Шан” (”Шан-дзъ”), която по безмилостност, лишена от всякакви илюзии, е достигната и надмината единствено от индийското си съответствие “Артха-шастра”. Последната (да цитираме хвалебствените думи на съвременния индийски държавник и философ К.М. Паникар) отива “далеч отвъд ограниченото въображение на Макиавели” и така “дава възможност на индуистките мислители да създадат чисто светска теория за държавата, основана единствено на властта”.

и направо цитирам:

“Ако страната е силна и не воюва – четем в нея – ще се вършат злодеяния и ще се появят Шестте паразита, които са както следва:
- ритуали и музика;
- поезия и история;
- възпитание на доброта, почтителност към родителите и по-големите братя;
- искрена истинност и чиста почтеност;
- доброта и морал;
- отклоняване от военното дело и срам от участие в него.

В държава, където съществуват тези дванадесет неща, управляващият няма да може да накара хората да обработват земята и да се бият и накрая ще обеднее, а земята му ще намалее.

Затова бих казал на хората, че ако искат да спечелят, могат да го направят само с оране; ако се страхуват от нараняване, могат да го избегнат само чрез воюване. Тогава всички в пределите на страната ще знаят, че не може да се постигне щастие, без преди това да се заемат с оране или воюване. Страната може да е малка, но произведеното зърно ще е много; жителите може да са малко, но бойната им мощ, ще е голяма. Страна, която се е посветила на тези две занимания, няма да трябва дълго да чака, преди да установи господство или дори пълно господство над всички други царства.

Страна, в която добродетелните управляват злите, ще страда от безредие и ще се разпокъса; но в страна, където злите управляват добродетелните, ще има ред и тя ще стане силна…

…А колкото до такива подробности като честта:
“Ако се правят неща, които врагът би се срамувал да направи, ще има предимство.”

Speechless… O_o
Сещам се само за онзи брутален идиом – това е като автомобилна катастрофа – ужасяващо е, но не можеш да откъснеш поглед.
Явно Глен Кук е имал реален прототип за Dread Empire, независимо дали го е знаел или не.

Note to self:
Трябва да ги потърся тези 2 книги. Някакъв нездрав интерес ме влече да ги намеря и да ги сложа ня някой рафт наред с “Чун Куо” на Уингроув.