Медиците от Пирогов шестват в протест за заплати като недоволно тромбче в и без това нестабилното сърце на София, дали ще има резултат?

Дончо е писал в блога си за последния филм на Майкъл Мур – http://blog.doncho.net/?p=546

Ходете да го прочетете и сваляйте за гледане – както обикновено с документалистиката – ценността на въпроса, който се поставя е в повода за размисъл, а не налучкал ли е автора собствената ни теза.

Приза за деня обаче, отива при блога на китайската паралелка от 18 СОУ – “Всичко за Китай”, за бруталния цитат от древен трактат по медицина.

Абсолютен шах с нефритената пешка! :)

Ето го линка към поста: http://china-18sou.edax.org/?p=467

Предисловието:

“Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление.”

И няколко култови попадения в списъка на 100-те болести (домързяло ги е да ги направят 10 000! знам аз! :)) ). Част събудиха моралната ми хипохондрия, но има и няколко специално за вас, скъпи приятели (mwhahah!) При всички случаи очаквам Хаз да се вдъхнови :D

• Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест.
• Гордеейки се със знания, да презираш другите – това е болест.
• Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав – това е болест.
• Да побеждаваш хората, прилагайки сила – това е болест.
• Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила – това е болест.
• Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората – това е болест.
• Да приемаш илюзиите за реалност – това е болест.
• Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър – това е болест.
• Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) – това е болест.
• От любов към себе си, да не виждаш смисъла – това е болест.
• Да си ревнив – това е болест.
• Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа – това е болест.
• Да прехвърляш отговорността на другите – това е болест.
• Да обичаш да те увещават, когато си сърдит – това е болест.
• Да мразиш хората за това, че те превъзхождат – това е болест.
• Да се пристрастиш към различни упойващи билки – това е болест.
• Ако няма хармония в сърцето – това е болест.
• Да си спомняш за старите обиди – това е болест.
• Да вдигаш много шум за някакви твои способности – това е болест.
• Да подстрекаваш към беззаконие – това е болест.
• Да обичаш да се смяташ за прав – това е болест.
• Да желаеш нещастието, призовавайки бедата – това е болест.
• Да действаш с користни подбуди – това е болест.
• Да нямаш собствено мнение – това е болест.

Култово обаче е:

• Да подтикваш към встъпване в брак – това е болест.

It’s a greeting you can virtually die for. Literally.

Cory over at boing-boing has a post about Chinese Gold Farmers pointing towards this curious site of a documentary on the subject www.chinesegoldfarmers.com

step forwards – and here you get this small trilogy of video excerpts from the film in the making:

Preview Part 1:
http://www.youtube.com/watch?v=ho5Yxe6UVv4

Preview Part 2:
http://www.youtube.com/watch?v=JRrhpoMd88Y

Preview Part 3:
http://www.youtube.com/watch?v=KH1LGdjZUKQ

It’s somehow sad. Two worlds, reaching towards each other with no chance to meet except on the nether fields of cyberspace.

—

*Fight Money – is the machine translation of the Chinese term thanks to Google Translate

малко контекст:

…цинската класическа книга за изкуството на управлението наречена “Книга на господаря Шан” (”Шан-дзъ”), която по безмилостност, лишена от всякакви илюзии, е достигната и надмината единствено от индийското си съответствие “Артха-шастра”. Последната (да цитираме хвалебствените думи на съвременния индийски държавник и философ К.М. Паникар) отива “далеч отвъд ограниченото въображение на Макиавели” и така “дава възможност на индуистките мислители да създадат чисто светска теория за държавата, основана единствено на властта”.

и направо цитирам:

“Ако страната е силна и не воюва – четем в нея – ще се вършат злодеяния и ще се появят Шестте паразита, които са както следва:
- ритуали и музика;
- поезия и история;
- възпитание на доброта, почтителност към родителите и по-големите братя;
- искрена истинност и чиста почтеност;
- доброта и морал;
- отклоняване от военното дело и срам от участие в него.

В държава, където съществуват тези дванадесет неща, управляващият няма да може да накара хората да обработват земята и да се бият и накрая ще обеднее, а земята му ще намалее.

Затова бих казал на хората, че ако искат да спечелят, могат да го направят само с оране; ако се страхуват от нараняване, могат да го избегнат само чрез воюване. Тогава всички в пределите на страната ще знаят, че не може да се постигне щастие, без преди това да се заемат с оране или воюване. Страната може да е малка, но произведеното зърно ще е много; жителите може да са малко, но бойната им мощ, ще е голяма. Страна, която се е посветила на тези две занимания, няма да трябва дълго да чака, преди да установи господство или дори пълно господство над всички други царства.

Страна, в която добродетелните управляват злите, ще страда от безредие и ще се разпокъса; но в страна, където злите управляват добродетелните, ще има ред и тя ще стане силна…

…А колкото до такива подробности като честта:
“Ако се правят неща, които врагът би се срамувал да направи, ще има предимство.”

Speechless… O_o
Сещам се само за онзи брутален идиом – това е като автомобилна катастрофа – ужасяващо е, но не можеш да откъснеш поглед.
Явно Глен Кук е имал реален прототип за Dread Empire, независимо дали го е знаел или не.

Note to self:
Трябва да ги потърся тези 2 книги. Някакъв нездрав интерес ме влече да ги намеря и да ги сложа ня някой рафт наред с “Чун Куо” на Уингроув.