olmaia - all the rocket fuel i'd need ;) (thanks!)

Пиша това един ден след като напуснах, почти два месеца след като реших да го направя и около четири години и половина след като за първи път, с бодра крачка и леко нахална усмивка едно малко и глупаво същество прекрачи прага на фирмата, за да става веб дерзайнер.

И така, вчера беше последният ми ден в ISB.

Бях си го поръчала чудесен и както се видя, получи се точно такъв. (Който е отговорен за днешния, да се срамува!)

Изпращането мина общо взето кротко, омекотено от дългото предизвестие. Така и не успях да измисля кой знае какви tricks, така че зарязах тази част от плана и bruteforce-нах откъм treats. (Фуражките и касинките щяха да допаднат на Лос Сесвериньос, но за блажено несведущите можеше да са лек шок, затова реших да заложа на шоколада. В крайна сметка, швейцарски холдинг ли сме или какво?!)

Камен поде темата със свой глас и критна два пъти – веднъж с чудесното вино, което ми е едновременно полуадаш и идеално пасващ на случая символ, и втори път – с коктейлната пауза в края на деня, типично в негов стил. Министерството на фоксохолизма предупреждава: Ягодовото дайкири влиза коварно леко! Нищо, че е почти безалкохолно! Теглих чертата на третото и май в случая успях да се откажа докато съм още напред, уцелвайки онова перфектно количество, което е неуловимо за дрегера, но достатъчно за да позамаже по-острите ръбове на очарователния ми характер. ;)

Общо взето – получи се чудесно, без лоши чувства или излишна драматизация. Единствено куриера, който беше дошъл съвсем на края на деня, стана неволна жертва на неудобството покрай финалните прегръдки и потупвания на сбогуване.

Там някъде ми стана леко тъжно и, едновременно с това, леко смешно, значи сумарно – мило, така че бъричко се ориентирах към изхода. Изхвърчах от сградата с нова пружинка в походката, уши пълни с музика и уста пълна с усмивка, а докато се изкачвах нагоре с поглед в слънцето, вървейки по стръмната улица уж за последен път, някъде зад мен една врата се е хлопнала, затваряйки и тази глава от историята.

Минавам нататък. :)

за съжаление фотоапаратът ме предаде, така че трябваше да разчитам само на телефона. за това пък той беше чудесен :)