Задачата* (и тук ще се самопоздравя, за умело заобикаляне на изтърканата и грешна дума “проблем”) стана да се вкара горната идея в някаква достатъчно смислена рамка, понеже на мен безцелното мотане сред природа примерно ми е силно чуждо и непривично.

Така че “отидох в гората, разрових листата” (в случая горното чекмедже на нощното си шкафче) и “намерих картина на…” книжка за печати от 100-те обекта. (за която пък ще самопоздравя Илина отново и отново – това е един от по-добрите подаръци, които съм получавала :) ). Бяхме почнали да ги попълваме миналата година покрай екскурзията в Ловеч и Троян, така че всичко си пасна.

Съответно вече имаме план – да изграйндим печатите за всички обекти, които предполагат пътуване за по ден-два на достатъчно приятно място в милата рОдина.

И първата жертва на този коварен замисъл, роден в недрата на моя “мозък колкото планета” е Копривщица:

Организацията се падна на мен – трябваше да скаутна какво може да се види, как да се стигне до там, да взема отзиви и съвети и т.н. В петък час-два правих плейлист за пътуването, който да запълни 2-3 часа път. (Получи се 12 часа музика. Маааалко повечко от нужното, факт, макар че задръстванията на тръгване и прибиране в София леко застрашително пробваха да изпълнят допълнителното време).

Шофирането се падна на Благо, което пък вече отчитам като голям бонус, особено в частта с връщането след размазващия обяд. Пътят се оказа сносен, като цяло, но не толкова колкото ни го изхвалиха. За сметка на това гледките компенсираха настилката и дневния spawn идиоти на колела. Стара Планина е страхотна! По-хубава е гледана от северната страна, по “Хемус”, но и откъм подбалканския път е повече от вдъхновяваща. :)

От самата Копривщица, за себе си отнесох не много, но пък приятни нещица:
- някой беше осъществил болната ни идея за ресторанти “Хепи Соц” почти на 100% в едно кафене. Неволно.
- скорнахме по 2 печата – за Копривщица и връх Богдан (не Русев :) – с което формално куеста беше изпълнен
- колкото и да са нагъсто и удобно поставени забележителностите, май успяхме да ги разгледаме по тотално непредвиден за това маршрут, което стана леко против волята ми, но признавам, беше яко – giving credit where credit is due :)
- потвърждава се мнението ми, че софианец сред природата е като елф на дърво – миличко и глуповато прехласнат от всяка жива твар и дребен бурен; аз, като добро селянче, пък съм придирчива :Р
- адския кон! голямата умна глава, могъщ широк врат, мускулести гърди, предни и задни крака, едри копита… това животно би могло да носи рицар с всичките му железа и пак да подрипва нехайно, както когато ни размина – прекрасно в силата си. (тези няколко секунди ще си ги пазя на забавен кадър)
- накрая – манджата. За първи път в живота си опитвам шкембе чорба – най-после се пречупих. Както и в други подобни случаи – поех дълбоко дъх, стиснах зъби и се справих като про! :) Ще рече – уверено сложих щедри количества от всички добавки и въобще, прилежно съблюдах целия варварски ритуал. Оказа се, че не е никак лошо. Не се сгърчих от гадост, не си счупих зъб… Всъщност, даже беше доста вкусно… И така си замина още една невинност :D

Като цяло – беше перфектен ден :)

Значи – време е за едно бързо пакетиране и подреждане на спомените от лятото, преди идващия студ да ги направи болезнено неуместни. Нещо като със слънцето в буркани на дядо… – Добрил ли беше? – дето можеш да си ги отвориш по всяко време и да се порадваш на отминалите дни.

Та – тази година се събра приятно количество хойкане с Гърция и Хърватска в началото на лятото и малко преди – а хората добре са забелязали, че апетита идва с яденето. Съответно плановете за почивката се развихриха повече от друг път. Сред по-екзотичните опции бяха Тунис и Израел, известно време Малта водеше на останалите варианти, но с наближаването на времето и натрупаната умора, по-близките варианти взеха да излизат напред, и концепцията се измести от културно мероприятие към почивка тип размазване.

Гърция почти се класира – трябва да кажа, че положих кански усилия (включая мобилизиране на прашасали знания по немски за да се преборя с дойчовското издание на Лонли Планет за “Грийхенланд”, блех..) Накрая след известно нервозно жонглиране с плюсовете и минусите на няколко островни опции, всичките получиха една ядна майна и се вкара в игра класическото Голямо Бонго – Турция. Не най-вълнуващата опция наистина (готините забележителности са при по-скапаните курорти), но желязна в категорията си – класическо ориенталско разплуване.

В краяна сметка, изборът се оказа правилният. Спомням си, че по онова време вече две не виждах за малко отпуска и едва издрапах последните дни. Сега подскачам като на пружинка и се хващам, че несъзнателно се усмихвам. Партията цени резултатите, другари! :D Останалото са празни приказки.

Link To Photo Album

От конкретиката ще ми останат няколко неща:

• няма го вече онзи трепет от летищата, за сметка на това съм си завъдила досада. още една невинност си отива
• на почивка с лаптоп? – fuck, yeah! – абсолютна имбавина! да се отбележи.
• бай Ганьо не е изключително български образ – бившата Страна Огромная също има доволни количества подготвени кадри…
• солената вода не ми е по вкуса, но със сладката съм в стихията си – вдигнах левъл в “жабешкото” плуване и вече изкарвам почти неопределено дълго време в движение
• в графата “Сетивни” плацикането в Басейна на Клеопатра влиза със сериозна засилка и се закрепя на челна позиция. Топла, странно дъхава вода. Лек кисело-сладък привкус. Или само аромат? Меките водорасли върху останките от класически колони. Как може скален блок да бъде уютен? И все пак – “Камъкът на русалката и тритона” :) Но най-вече “водата-шампанско” – ситните мехурчета по кожата, разпенващи се при всяко движение. Един чудесен следобед!
• пак в същата графа, но леко по-надолу – две приятни изненади: “Парилка” с ментов дъх бие всяка сауна (“шах, шах и две пешки метър!”) и note to self: “Масаж – съществително от мъжки род, значи project. Go for it!” (Ще влезне масажното масло в специалния инвентарен списък, така усещам)

Накрая, личният ми фаворит от спомените за хербаризиране:

• на връщане от Памук-Кале, в транспорта организаторите правят томбола. всички са уморени, може би преситени, леко летаргични и като цяло – неебателни. гидът обаче си дава зор. тя е “българска туркиня” – така ни се представи – и руският й е разбираем дори за мен. измисля безумни занимания – кара печалившите да разказват вицове или да пеят песни. (да юркаш руснаци да ти пеят Катюша е сатира. още повече – ако не са руснаци, а примерно украинци и разни такива.) хората се дърпат – естествено некооперативни. на седалката пред мен една баба Цуцолана гази като глиган в тикви каквото е останало от крехката психика на вече не-малкия си син, допълнително снижавайки неголемите му социални шансове.

  така пътуваме в унес, докато не се чува реплика на български – следващия спечелил е от малкото наши. “песничка или стихотворение”, разбира се са отказани. Неше (произнася се почти като `несшче`) обаче не се отказва – “хайде, някоя българска песен? хайде…” – и запява. съвсем леко, съвсем неглеже, супер непретенциозно… тишината изплющя, честно! това е звука от внезапното изчезване на всички звуци. автобусът си бръмчи, пътят свисти навън, има движение, но вътре – ни гък. всички са надигнали глави, вперили поглед, не смеят ди дишат – попиват всеки звук.

  а песента не е нещо особено, нито я изпълнява кой знае каква певица – нашенски широки гласни и поредната мома, дето нещо на момък думала. в контекста на Песенка Чебурашка обаче, разликата в класите е фрапираща и въздействието смазва. куплетът се свършва и отново следва плясък – освободени от магията доскорошните статуи спонтанно ръкопляскат. Аз се давя от гордост и оглеждам всеки един – да, спонтанно е, истинско е. Устата ме боли, но не мога да си сгъна усмивката – всьо равно ли ви е сега, мадафака! :D

  после пак се стига до частушките, има и вицове – но на кой му дреме. тихи, формални приплясвания след всяко изпълнение. главата ми леко клюма край прозореца. всичко пак е нормално – простичко и земно. имали сме един миг на среща с красивото – като сърна застинала за момент в светлината на фаровете – трепване, и после пак е само път, който те успива. толкова различно, че сякаш не е било.

  но го имаше. и беше супер яко! :D

Една открадната екскурзия.

Открадната, защото първо за малко да не я приемем, по-късно за малко да я откажем и накрая – отпътувайки в блажено неведение и с неопределени очаквания – успяхме да хванем иначе често злонамерения живот офф-гард и си изкарахме чудесно.

Три финта и туш за отбора на мечетата (с нежни сърца :Р)!

Ще запомня това пътуване с:
- невероятния цвят на морето – по-наситено синьо от тюркоазените води на южна Турция, сякаш синия еквивалент на червените корали и същевременно – невероятно прозрачно
- многото котки – на места в рамките на 5 крачки виждаш 5
- странната средиземноморска флора – палми и иглолистни дървета на едно място, цветя и дървовидни храсти вкопчени в напечени ронливи скали, кипариси и жасмин
- спокойствието
Това е и първото ми пътуване, от което ще помня ароматите също толкова силно, колкото и гледките.

Бележка към всеки, който чете това: Пътувайте през Май!

Принципно аз съм морско чадо – “чайките, морето, сините вълни” – you know the drill. Планината не е моя тип забавление. Както прониникновено го изрази едно детенце по битиви – “На морето ходиш и се къпеш, играеш си във водата. А на планина само ходиш.”

Въпреки това, Троян се оказа приятно място – има какво да се види и да се хапне. Едно от нещата, които ще запомня обаче е, че за разлика от София – дъждът не само не изцапа колата, а я изми! O_o

Each year on July 7th Robert A. Heinlein’s birthday is celebrated on a convention in his home town of Kansas City, Missouri, and this year, on 07.07.2007 – it’s his 100th birthday.

I’m not the biggest Heinlein fan I know, but that’s just because I know many. :)

Still I believe a certain sleepless summer night of following the ethical meanderings of Mike – the solipsist archangel in the Strange land of human relations, and a certain feeling of pride and fervor that catches my throat and makes my eyes glitter wet even to this day when the memory of the Starship Troopers hit – as hard as ever – all give me the “state of mind” and “emotional conviction” that make me “humbly proud” to praise a great man.

Here’s a list of quotes from Heinlein:

• Money is a powerful aphrodisiac… but flowers work almost as well.
• An elephant is a mouse built to government specifications.
• Be wary of strong drink. It can make you shoot at tax collectors and miss.
• If it can’t be expressed in figures, it is not science. It is opinion.
• Do not handicap your children by making their lives easy.
• Courage is the complement of fear. A man who is fearless cannot be courageous (he is also a fool.)
• A generation which ignores history has no past–and no future.
• A poet who reads his verse in public may have other nasty habits.
• What a wonderful world it is that has girls in it!
• History does not record anywhere at any time a religion that has any rational basis. Religion is a crutch for people not strong enough to stand up to the unknown without help. But, like dandruff, most people do have a religion and spend time and money on it and seem to derive considerable pleasure from fiddling with it.
• It’s amazing how much “mature wisdom” resembles being too tired.
• Your enemy is never a villian in his own eyes. Keep this in mind; it may offer a way to make him your friend. If not, you can kill him without hate — and quickly.
• Cheops’ Law: Nothing ever gets built on schedule or within budget.
• A brute kills for pleasure. A fool kills from hate.
• Everything in excess! To enjoy the flavor of life, take big bites. Moderation is for monks.
• It may be better to be a live jackal than a dead lion, but it is better still to be a live lion. And usually easier.
• One man’s theology is another man’s belly laugh.
• Sex should be friendly. Otherwise, stick to mechanical toys; it’s more sanitary.
• Men rarely (if ever) manage to dream up a god superior to themselves. Most gods have the manners and morals of a spoiled child.
• You can have peace. Or you can have freedom. Don’t ever count on having both at once.
• In a mature society, “civil servant” is semantically equal to “civil master”.
• A woman is not property, and husbands who think otherwise are living in a dreamworld.
• The second best thing about space travel is that the distances involved make war very difficult, usually impractical, and almost always unnecessary. This is probably a loss for most people, since war is our races’ most popular diversion, one which gives purpose and color to dull and stupid lives. But it is a great boon to the intelligent man who fights only when he must—never for sport.
• What are the facts? Again and again and again—what are the facts? Shun wishful thinking, ignore divine revelation, forget what “the stars fortell,” avoid opinion, care not what the neighbors think, never mind the unguessable “verdict of history” — what are the facts, and to how many decimal places? You pilot always into an unknown future; facts are your single clue. Get the facts!
• Stupidity cannot be cured with money, or through education, or by legislation. Stupidity is not a sin, the victim can’t help being stupid. But stupidity is the only universal capital crime; the sentence is death, there is no appeal, and execution is carried out automatically and without pity.
• Anyone who cannot cope with mathematics is not fully human. At best, he is a tolerable subhuman who has learned to wear his shoes, bathe, and not make messes in the house.
• A touchstone to determine the actual worth of an “intellectual” — find out how he feels about astrology.
• The difference between science and the fuzzy subjects is that science requires reasoning, while those other subjects merely require scholarship.
• Touch is the most fundamental sense. A baby experiences it, all over, before he is born and long before he learns to use sight, hearing, or taste, and no human ever ceases to need it. Keep your children short on pocket money — but long on hugs.
• Sin lies only in hurting other people unnecessarily. All other “sins” are invented nonsense. (Hurting yourself is not sinful—just stupid.)
• Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part . . . and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.
• The noblest fate that a man can endure is to place his own mortal body between his loved home and the war’s desolation.
• An armed society is a polite society.
• If you happen to be one of the fretful minority who can do creative work, never force an idea; you’ll abort it if you do. Be patient and you’ll give birth to it when the time is ripe. Learn to wait.
• A human being should be able to change a diaper, plan an invasion, butcher a hog, conn a ship, design a building, write a sonnet, balance accounts, build a wall, set a bone, comfort the dying, take orders, give orders, cooperate, act alone, solve equations, analyze a new problem, pitch manure, program a computer, cook a tasty meal, fight efficiently, die gallantly. Specialization is for insects.
• “Love” is the condition in which the happiness of another person is essential to your own.
• In the absence of clearly-defined goals, we become strangely loyal to performing daily trivia until ultimately we become enslaved by it.
• Of course the game is rigged. Don’t let that stop you–if you don’t play, you can’t win.
• One might define adulthood as the age at which a person learns he must die and accepts his sentence undismayed.
• Writing is not necessarily something to be ashamed of, but do it in private and wash your hands afterwards.
• The supreme irony of life is that hardly anyone gets out of it alive.
• Thou art God, and I am God and all that groks is God.
• Progress isn’t made by early risers. It’s made by lazy men trying to find easier ways to do something.
• There is no such thing as luck. There is only adequate or inadequate preparation to cope with a statistical universe.
• A competent and self-confident person is incapable of jealousy in anything. Jealousy is invariably a symptom of neurotic insecurity.
• Being right too soon is socially unacceptable.
• Don’t ever become a pessimist… a pessimist is correct oftener than an optimist, but an optimist has more fun, and neither can stop the march of events.
• I am free because I know that I alone am morally responsible for everything I do.
• Sex without love is merely healthy exercise.
• The universe never did make sense; I suspect it was built on government contract.

This is a list that can go on forever. :) So let’s just stop and recap at:

• May you live as long as you wish and love as long as you live.

Seems to me a decent ending ;)