You are the Haughty Intellectual.
——–
You are a very rational person, emphasizing logic over emotion, and you are also rather arrogant and self-aggrandizing. You probably think of yourself as an intellectual, and you would like everyone to know it.

Not only that, but you also tend to look down on others, thinking yourself better than them. You could possibly have an unhealthy obsession with yourself as well, thus causing everyone to hate you for being such an elitist twat.

On top of all that, you are also introverted and gentle. This means that you are just a quiet thinker who wants fame and recognition, in all likelihood.

Like so many countless pseudo-intellectuals swarming around vacuous internet forums to discuss worthless political issues, your kind is a scourge upon humanity, blathering and blathering on and on about all kinds of boring crap. If your personality could be sculpted, the resulting piece would be Rodin’s “The Thinker”–although I am absolutely positive that you are not nearly as muscular or naked as that statue.

Rather lacking in emotion, introspective, gentle, and arrogant, you are most certainly a Haughty Intellectual! And, most likely, you will never achieve the recognition or fame you so desire! But no worries!

Ha ha! and the link to the test: http://www.okcupid.com/tests/4741219933576750506/Personality-Defect
——–

It says i scored more Rationality, Brutality, Extrovertion (-ism?) and Arrogance than 99% of my age and sex! woo-hoo! :D

Okay – go test yourselves too. I’m starting the “The Sublime Philosophical Crap Test“. Now nothing with a name like that can be bad… :D

—————————–

Edit: OK, i scored.. odd. And the test is weird. It turns out I’m a: N-A-R: a metaphysical Non-Reductionist, an epistemological Absolutist, and a moral Relativist.

The descriptions for the 3 are mind-blowingly long so pasting them here is not an option. :)

Some excerpts follow:
——–
Metaphysics: Non-Reductionism (Idealism or Realism) … (i seem to be Realist?!) … Realists deny the validity of sloppy metaphysical reductions … Realism is the most common-sensical of the metaphysical views. It doesn’t see reality as a unity or as reducible to matter or mind, nor does it see reality as divided into a phenomenal world of experience and an unknowable noumenal world of things-in-themselves. Realist metaphysics emphasizes that reality is for the most part composed of the things we observe and think. … Aristotle and Popper are famous realists.

Epistemology: Absolutism (Rationalism or Pragmatism) … As an Absolutist, you believe that objective knowledge is possible given the right approach, and you deny the claims of skeptical philosophers who insist that we can never have knowledge of ultimate reality. The two types of Absolutists recognized by my test are Rationalists and Pragmatists. … Epistemological Pragmatists are fundamentally identified by their definition of truth. Truth is, on this view, merely a measure of a proposition’s success in inquiry. This view is a strictly scientific notion of truth. A proposition can be called true if it leads to successful predictions or coheres best with the observed facts about the world. Thus, for the pragmatist, knowledge of reality is possible through scientific reasoning. … Pragmatism borrows elements from realism and yet attempts to account for the critiques made by skeptics and relativists. It is essentially a type of philosophical opportunism–it borrows the best stances from a large number of philosophical systems and attempts to discard the problems of these systems by combining them with others.

Ethics: Relativism (Subjectivism or Emotivism) … Subjectivists see individual or collective desires as defining a situation’s or object’s moral worth. Thus, the subject, not the object itself, determines the value. … In regards to the definition of “good” or “right”, a Subjectivist will tend to define it as whatever a particular person or group of people desire. They do not define it merely as “happiness” or “pleasure”, for instance, because sometimes we desire to do things that do not produce pleasure, and because we don’t consider all pleasurable things good. Furthermore, Subjectivists recognize the validity of consequentialism in that sometimes we refer to consequences as good and bad–but they also recognize that our intentions behind an action, or the means to the end, can also determine an act’s moral worth. Again, there is no one rule to determine these things. Hence the relativism of moral Subjectivism. The most well-known of the subjectivists is Nietzsche.
——–

So what can I say :) It’s all fun and games until some weird web-based personality test starts you thinking… :D

And that concludes our broadcast day… ;)

Медиците от Пирогов шестват в протест за заплати като недоволно тромбче в и без това нестабилното сърце на София, дали ще има резултат?

Дончо е писал в блога си за последния филм на Майкъл Мур – http://blog.doncho.net/?p=546

Ходете да го прочетете и сваляйте за гледане – както обикновено с документалистиката – ценността на въпроса, който се поставя е в повода за размисъл, а не налучкал ли е автора собствената ни теза.

Приза за деня обаче, отива при блога на китайската паралелка от 18 СОУ – “Всичко за Китай”, за бруталния цитат от древен трактат по медицина.

Абсолютен шах с нефритената пешка! :)

Ето го линка към поста: http://china-18sou.edax.org/?p=467

Предисловието:

“Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление.”

И няколко култови попадения в списъка на 100-те болести (домързяло ги е да ги направят 10 000! знам аз! :)) ). Част събудиха моралната ми хипохондрия, но има и няколко специално за вас, скъпи приятели (mwhahah!) При всички случаи очаквам Хаз да се вдъхнови :D

• Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест.
• Гордеейки се със знания, да презираш другите – това е болест.
• Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав – това е болест.
• Да побеждаваш хората, прилагайки сила – това е болест.
• Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила – това е болест.
• Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората – това е болест.
• Да приемаш илюзиите за реалност – това е болест.
• Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър – това е болест.
• Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) – това е болест.
• От любов към себе си, да не виждаш смисъла – това е болест.
• Да си ревнив – това е болест.
• Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа – това е болест.
• Да прехвърляш отговорността на другите – това е болест.
• Да обичаш да те увещават, когато си сърдит – това е болест.
• Да мразиш хората за това, че те превъзхождат – това е болест.
• Да се пристрастиш към различни упойващи билки – това е болест.
• Ако няма хармония в сърцето – това е болест.
• Да си спомняш за старите обиди – това е болест.
• Да вдигаш много шум за някакви твои способности – това е болест.
• Да подстрекаваш към беззаконие – това е болест.
• Да обичаш да се смяташ за прав – това е болест.
• Да желаеш нещастието, призовавайки бедата – това е болест.
• Да действаш с користни подбуди – това е болест.
• Да нямаш собствено мнение – това е болест.

Култово обаче е:

• Да подтикваш към встъпване в брак – това е болест.