Впрочем, освен supergirl, не знам дали съм споменавала, но съм и da best grrl-friend evah! ^_^
Принципно не е зле да се знае, за кръстословици и едно-друго. Чистя, готвя, шофирам, геймър съм с геймърите, гийк с гийковете, “домакиня в кухнята, дама в обществото,” – списъка на нещата, за които няма да ме е срам да пиша – плюс всичко останало, но предната седмица просто изкъртих.

Предния ми рекорд беше свързан с много нерви и тормоз на едни храбри дилетанти (каквито са 98% от бизнесите в България), на които се падна нелеката задача да направят Тортата да не е лъжа.

Свалях снимки, рових се в описания, направих всичко за да построя мост между простото и ясно “It’s delicious and moist” и реална рецепта (с брой парчета, блатове, дебелини, кремове и всевъзможни дивотии). Справих се. След едноседмичен телефонен тероризъм и те се справиха в крайна сметка (see pics), макар че ми скъсаха нервите накрая с доставката и пълната си липса на организация.
So this was a triumph, and i’m making a note here – “Huge success!”

Миналия петък обаче се надскочих. След близо 2 години офлянкване, най-накрая звездите се подредиха в правилен ред, небето се отвори сред звуци на арфи и тръби (неотличими от интрото на THX), и една голяма (въображаема!) ръка посочи към Купертино, Калифорния най-общо в смисъл “Айде бе, вземи си!”
И аз си взех.
iPhone.
За простосмъртните нея вечер това вселенско събитие се прояви само като внезапен зверски снеговалеж, понеже виждате ли еленчетата не летят в топло време.

Както и да е, в две думи – всичко което се казва за и-фона, добро и лошо, е вярно. И, да, Жжжисток е! :) Някакси, всичко е заключено в еxperience-a – не можеш да го побереш в данни и параметри, и технически описания, и сравнения. Просто… като го пробваш, подържиш, повъртиш, поиграеш си и… няма как да не го поискаш.
Та и аз така. След което си го изтръгнах от сърцето и го подарих на Благо.
Ето това съм аз!* :)

* – Това и фактът, че се споразумяхме на мен добрия старец да донесе Сони Алфа. Все пак, мнали, за равенство се борим. Пък и да съм екипирана за нова година – би трябвало да има доста за снимане. :)

Всичко това се случва в петък докъм събота на обяд. В събота вечерта на дневен ред излезе една брутална вечеря. Много е яко когато дълго време си мислиш как да направиш нещо и после то се случва от самосебе си. Оставя грешното впечатление, че само с искане нещата стават. ;)

Както и да е – виното беше перфектно, агнешкото беше перфектно, накрая дори тока дойде като се върнахме вкъщи. (Еленчетата със снега бяха отрязали захранването на всичко на запад от Тодор Каблешков, добичетата прости.) И тъкмо навреме – без ток не се живее, особено като се стъмни.

Забавна пост-апокалиптична картинка бяхме. Някой ден, като цивилизацията отмре и хлебарките наследят земята, сигурно последните два гийка като нас ще стоят в бетонната си пещера около гаснещото екранче на любимия дивайс, а той с героизма на оркестъра от Титаник ще им свири до последен разряд на малката си сърцата батерийка.

Ново утро. Нов ден. Неделя. Щеше да е безсърдечно да я оставим по-назад от предните два, така че не го направихме. :) Гвоздеят трябваше да е вечерта, но иглата скръцна, плочата прескочи и планираното гледане се случи в понеделнишката вечер.

“Body of lies” е някакъв много изискващ с появата си филм – Ридли Скот, ДиКаприо, serious business!
Нямаше как да го подмина, въпреки че прочетох за премиерата почти случайно и принципно няма основателна причина да не го изчакам на нормална прожекция. Предвид critadelic уикенда обаче, просто единствено правилно и редно беше да се скочи на момента! :)

За филма, честно казано, трудно ми е да говоря. И Ди Каприо е от онези хора, които разбирам колко са ми липсвали, чак като ги видя. Странно, стъписващо чувство. Но, като се замисли човек, това е по-добрия от вариантите. Седях в салона притихнала и попивах всяка секунда от историята, опитвайки да не дишам.

Има една такава тенденция, която забелязвам в някои от последните филми на старите тузове – бягане от показността, от кинаджийския маниер ако щете, някаква сдържаност. Просто се поднася историята, стегнато, по същество, без 1000 слона и много ефекти. Кино-консерватизъм.
Този филм го слагам в същата графа.

Големият плюс за мен е образа който прави Марк Стронг – Хани паша, йорданския шеф на тайните служби. Разкошен просто! Визия, характер, всичко. С поглед на граблива птица и осанка на благородник – това е, което отнесох от салона.

Големия минус – при целия професионализъм на всички – сценарий, актьори, оператори, режисура – филмът не успя да докосне нищо емоционално в мен. Язък за носталгията. Макар че, тук си оставям едно наум, за проверка при повторно гледане. Понякога прекаленото съсредоточаване дава тоя numbness ефект.

Големия смях – Леонардо с брада. :) Ако някой реши да прави филм за чичко Ленин в следващите 10 години – това е неговия човек! На места дори докарва благия поглед от вица (“А очите му добри, добри…”)

Финалната присъда – хареса ми, определено над средното, но под култово ниво. Някъде в епсилон околност на Departed се пада, а и като стил и усещане са сходни (поне за мен).

И с това мисля да затварям милото дневниче. :) Цялата последвала седмица беше силна, с часовници спрели в 13:37, “на Шипка 6!” и т.н., но детайлите мисля да ги изпусна. Honorable mention заслужават обаче една хипер неочаквана картичка от Шотландия, която ми зареди цял един ден с радостно очудване, и за която благодаря (ако има кой да чуе тук?), и постоянното отлагане на гледането на “Across the Universe”, което взе да се превръща в институция. (Но ще го гледам де, няма къде да избяга).

And that concludes our broadcast day.
Thank you and Good night. :D

The feeling surprised me.

It’s like accidentally meeting a very good friend of old and the recognition hits you suddenly like silent thunder, following the flash of a long missed smile.

But enough about sentiments :) – the movie seems quite a big topic on its own. Here:

http://www.imdb.com/title/tt0407887/

Just check this out – it shines more stars than the american flag.

It’s a Martin Scorsese film with:

Leonardo Di Caprio
Matt Damon
Jack Nicholson
Martin Sheen
Mark Wahlberg
Alec Baldwin

Catch my drift? One interesting thing is that 3 lookalike actors play in the movie – Matt Damon (rougher version of Di Caprio), Leonardo Di Caprio (thinner, taller version of Damon) and Mark “Marky-Mark” Wahlberg – the junkie partner of Di Caprio in “Basketball diaries“(1995) who is a darkhaired variation of Matt Damon – all gathered like puppies around the evil boss of the level – Jack Nicholson. :)

Must see!
Hhh-Anyway – here’s a link to the trailer over at YouTube – http://youtube.com/watch?v=VqKZ8ARPgC4

Looks kinda nice. Deffinitely in _my_ watch list :)