То може да очарова, вероятно би могло да отблъсне, но в повечето случаи минава полу-незабелязано, въпреки усилията на авторите, които традиционно се пънат да изпъкнат с него.

Първото изречение е топлийката, на върха на която танцуват всички пишещи, отчаяно надяващи се да направят онова желано първо впечатление, което ще им изнесе играта поне до средата на книгата.

Вместо това обаче, това е може би най-слабо подложената на естествен отбор част на всяко произведение, имайки в предвид, че всеки направил си труда да отвори книгата е приготвил достатъчно кредит на доверие, да харчи поне до средата на втора глава.

И така, болшинството автори замахват за да открият действието със звучен шамар, а няма кой да им каже, че в 80% от случаите не успяват дори да те докоснат.

Това, което следва, не е от тях. Това, което следва, кърти зъби! :)

Behold:

“It took me a long time and most of the world
to learn what I know about love and fate and the choices we make,
but the heart of it came to me in an instant,
while I was chained to a wall and being tortured.
I realized, somehow, through the screaming in my mind,
that even in that shackled, bloody helplessness, I was still free:
free to hate the men who were torturing me, or to forgive them.
It doesn’t sound like much, I know. But in the flinch and bite of the chain,
when it’s all you’ve got, that freedom is a universe of possibility.
And the choice you make, between hating and forgiving,
can become the story of your life.”

Рано е още от 6-а страница да прогнозирам какво ще е на 906-а примерно, но да кажем, че на база на горното и още няколко, които ще трябва да почакат, ако въобще се класират – мога да си позволя да съм безгрижна. :)

Да го видим и бате ви Джони Деп как ще се е подготвил. Плажът 2, хора, Плажът 2 :)

Коварна и неочаквана постъпка, но няма как – освен фийдовете, се чухме и на кю, измъкване няма.

И така:

Три книги, които…
1. съм прочела последно
2. съм си купила последно
3. бих препрочела

Памук ми е поникнал в устата да повтарям, че все по-рядко чета книги. Т.е. чета постоянно, пред очите ми малко или много минават повечето от новините във фийдовете, понеже бидейки order-freak не мога да понасям мисълта за камари непрочетени айтъми. Отделно съм и с природна недостатъчност на поносимост към мисълта, че може да изпусна нещо, та резултатът е сканиране на над 200 страници текст на ден (с по 20-на J-а в минута, но тва е друга бира). И все пак, книги, като литература почти не чета, та горните 3 въпроса ми се видяха доста трудни, а отговорите, които ще дам са в най-добрия случай – приблизителни, понеже последователността на четене и купуване ми е вече силно размита в главата, обхващайки последните 6 месеца.

1.1. “История на Рим”, И. Монтанели

Това е книга, която формално още не съм прочела, но ми се ще да коментирам. Малко томче, обхватна тема – решението на автора е да я кара обобщено и набързо по основните моменти, а резултатът е поредица от кратки, стегнати глави от по 5-6 страници на доста четивен, съвременен език, което идеално пасва на текущия ми режим на четене. (Как да го кажа – преди четях основно във влака и в тоалетната, а в последно време не пътувам особено… O:} ОК, де, понякога може и преди лягане. )

Плюсовете на книгата: Съвременната гледна точка е поднесена без много маниерничене, което е изненадващо, още повече за италианец. Съдържанието е интересно, не че това е заслуга на автора, но си е факт. Провокиращо е – прочитам една глава и после 30 мин коментирам, колко невероятно яки са древните римляни, колко потресаващо голямо е наследството и отпечатъка им в днешната ни цивилизация, как трябва историята им да се изучава задължително и подробно от 4 до 12 клас и т.н. Сутрин, докато бавно еволюирам над чаша кафе, историите на Коритаров и Бареков ме подсещат да правя паралели между нашенската съвременна полит-мафия и тогавашната. Някои неща изглеждат вечни. Стават разговори, и въобще – “фън за цялото семейство”, а аз съм доволна.

Минусите: като всяки кратък и осъвременен поглед, неминуемо гази плитко.

1.2. “Вещерът”, А. Сапковски

Много добър сборник разкази (+ един разтегнат открай до край на книгата, за да имитира спойка между историите).

Бях чувала добри неща за Сапковски и не ме разочарова, макар че ще си запазя суперлативите, за нещо друго. Има едно особено светоусещане, което забелязвам в български, руски, а с настоящата – и полски фентъзи истории, което много ме дразни, без да мога да го формулирам точно, но ми пречи да ги взема насериозно, камо ли да се ангажирам с някакво истинско харесване.

При все това – книгата прочетох бързо, а аз не чета бързо, освен когато ми харесва. Значи – атестат!

1.3. “Орфеус слиза в Ада”, Г. Малинов

Ако някой си е помислил, че споменатите в предния сегмент суперлативи са запазени за този, не е познал. Даже хич. Направо ще си кажа чистосърдечно, че книгата не ми хареса, до степен да я считам за най-слабото нещо, което съм чела на Георги Малинов.

Прочетох я след препоръки от 2 относително независими източника, плюс фоновия шум на едно всеобщо одобрение. Отделно, може да се каже, че съм “абонирана” за всичко ново от български автор, където “всичко”-то е дефинирано като фантастика и фентъзи, а “бълъгарски автор” всъщност е списък от няколко имена, плюс нездрав филантропски интерес към възможни нови звезди.

Напълно възможно е отрицателната ми оценка да идва от неоправдани прекалено високи първоначални очаквания, но поне за себе си имам съвсем други, обективни на глед аргументи, като:

- слаб диалог – обичайната витиеватост на автор примиращ от нетърпение да си излее душата през устата на някой герой; а като вземе, че се намеси в честотите на повече от един образ става пълното мазало – уж разни имена/лица, пък гласът си е все един и това ме издразни много; нужно ли е да казвам, че не очаквах това от Малинов, имайки в предвид примерно Вирт?

- дебилни герои – много мразя качествата на героите да се заявяват от тях и/или автора, без после да намерят покритие в действията и разсъжданията им; по-конкретно – мразя когато се пише колко умен е някой, след което за целите на повествованието той половин книга отказва, събирайки 2 и 2, да получи 4, оставяки го за един разбулващ таз мистерия финал… така бяха прецакани и образът на княза, и на Орфеус, и на Хито. единствен не се изложи много Смилец и то не за друго, ами понеже типажът му е мълчалив, та не наговори един куп глупости, като останалите.

- не знам как да го нарека, може би “родоблудство” – това е онзи особен вариант на националистическо самозадоволяване, за който донякъде виновен е Теллалов може би, и който се проявява в безумно захаросване на всичко що е “българско и родно” и подлежащо на пространни ПОВТАРЯЩИ СЕ описания, изписани с премрежен влюбен поглед. трудно е за формулиране, но иначе се разпознава и усеща лесно. в конкретния случай ме подразни контраста между грандоманското описание на Българската империя (от Британия, та чак до Близкия изток, със все БГ-откриване на Америка) и тъжния провинциализъм идващ от детайлите: най-голям град – Плиска, най-добро вино – Мавруд, най-яките *произволно-нещо* – българите… Като теглиш чертата, оказва се че всички точки, щрихи, белези и маркери, които дават облика на голямата картина са все в територията на днешна България, от което образа на Империята, пък ако ще тя да се простира и до Марс по номинал, на практика звънти на кухо.

Както и да е – книгата си има и добрите страни, при това достатъчно, че да я класират над средното за съответната й ниша. Историята в последните 30-40% се разви относително интересно, нагнети се напрежение, а и финалът беше добър. Все пак, на мен по-скоро не ми хареса, а пиша това тук, вместо да кажем във форумната тема за обсъждането й, понеже а) явно съм малцинство и съответно не ми се ще да й “пикая на манифестацията” и б) възползвам се от повода, който ми даде Мордред, да кажа за ушите на царя, пък и на мен да ми олекне :) дано метафората не съвпада нататък.

А българското фентъзи и фантастика са като Линукс – не е готово още да надскочи стандарта, но всеки опит трябва да се окуражава :) Орфеус съответно се пада някъде малко преди Ubuntu, чакаме следващото.

Следва: Три книги 2 – Последно закупените

Each year on July 7th Robert A. Heinlein’s birthday is celebrated on a convention in his home town of Kansas City, Missouri, and this year, on 07.07.2007 – it’s his 100th birthday.

I’m not the biggest Heinlein fan I know, but that’s just because I know many. :)

Still I believe a certain sleepless summer night of following the ethical meanderings of Mike – the solipsist archangel in the Strange land of human relations, and a certain feeling of pride and fervor that catches my throat and makes my eyes glitter wet even to this day when the memory of the Starship Troopers hit – as hard as ever – all give me the “state of mind” and “emotional conviction” that make me “humbly proud” to praise a great man.

Here’s a list of quotes from Heinlein:

• Money is a powerful aphrodisiac… but flowers work almost as well.
• An elephant is a mouse built to government specifications.
• Be wary of strong drink. It can make you shoot at tax collectors and miss.
• If it can’t be expressed in figures, it is not science. It is opinion.
• Do not handicap your children by making their lives easy.
• Courage is the complement of fear. A man who is fearless cannot be courageous (he is also a fool.)
• A generation which ignores history has no past–and no future.
• A poet who reads his verse in public may have other nasty habits.
• What a wonderful world it is that has girls in it!
• History does not record anywhere at any time a religion that has any rational basis. Religion is a crutch for people not strong enough to stand up to the unknown without help. But, like dandruff, most people do have a religion and spend time and money on it and seem to derive considerable pleasure from fiddling with it.
• It’s amazing how much “mature wisdom” resembles being too tired.
• Your enemy is never a villian in his own eyes. Keep this in mind; it may offer a way to make him your friend. If not, you can kill him without hate — and quickly.
• Cheops’ Law: Nothing ever gets built on schedule or within budget.
• A brute kills for pleasure. A fool kills from hate.
• Everything in excess! To enjoy the flavor of life, take big bites. Moderation is for monks.
• It may be better to be a live jackal than a dead lion, but it is better still to be a live lion. And usually easier.
• One man’s theology is another man’s belly laugh.
• Sex should be friendly. Otherwise, stick to mechanical toys; it’s more sanitary.
• Men rarely (if ever) manage to dream up a god superior to themselves. Most gods have the manners and morals of a spoiled child.
• You can have peace. Or you can have freedom. Don’t ever count on having both at once.
• In a mature society, “civil servant” is semantically equal to “civil master”.
• A woman is not property, and husbands who think otherwise are living in a dreamworld.
• The second best thing about space travel is that the distances involved make war very difficult, usually impractical, and almost always unnecessary. This is probably a loss for most people, since war is our races’ most popular diversion, one which gives purpose and color to dull and stupid lives. But it is a great boon to the intelligent man who fights only when he must—never for sport.
• What are the facts? Again and again and again—what are the facts? Shun wishful thinking, ignore divine revelation, forget what “the stars fortell,” avoid opinion, care not what the neighbors think, never mind the unguessable “verdict of history” — what are the facts, and to how many decimal places? You pilot always into an unknown future; facts are your single clue. Get the facts!
• Stupidity cannot be cured with money, or through education, or by legislation. Stupidity is not a sin, the victim can’t help being stupid. But stupidity is the only universal capital crime; the sentence is death, there is no appeal, and execution is carried out automatically and without pity.
• Anyone who cannot cope with mathematics is not fully human. At best, he is a tolerable subhuman who has learned to wear his shoes, bathe, and not make messes in the house.
• A touchstone to determine the actual worth of an “intellectual” — find out how he feels about astrology.
• The difference between science and the fuzzy subjects is that science requires reasoning, while those other subjects merely require scholarship.
• Touch is the most fundamental sense. A baby experiences it, all over, before he is born and long before he learns to use sight, hearing, or taste, and no human ever ceases to need it. Keep your children short on pocket money — but long on hugs.
• Sin lies only in hurting other people unnecessarily. All other “sins” are invented nonsense. (Hurting yourself is not sinful—just stupid.)
• Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part . . . and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.
• The noblest fate that a man can endure is to place his own mortal body between his loved home and the war’s desolation.
• An armed society is a polite society.
• If you happen to be one of the fretful minority who can do creative work, never force an idea; you’ll abort it if you do. Be patient and you’ll give birth to it when the time is ripe. Learn to wait.
• A human being should be able to change a diaper, plan an invasion, butcher a hog, conn a ship, design a building, write a sonnet, balance accounts, build a wall, set a bone, comfort the dying, take orders, give orders, cooperate, act alone, solve equations, analyze a new problem, pitch manure, program a computer, cook a tasty meal, fight efficiently, die gallantly. Specialization is for insects.
• “Love” is the condition in which the happiness of another person is essential to your own.
• In the absence of clearly-defined goals, we become strangely loyal to performing daily trivia until ultimately we become enslaved by it.
• Of course the game is rigged. Don’t let that stop you–if you don’t play, you can’t win.
• One might define adulthood as the age at which a person learns he must die and accepts his sentence undismayed.
• Writing is not necessarily something to be ashamed of, but do it in private and wash your hands afterwards.
• The supreme irony of life is that hardly anyone gets out of it alive.
• Thou art God, and I am God and all that groks is God.
• Progress isn’t made by early risers. It’s made by lazy men trying to find easier ways to do something.
• There is no such thing as luck. There is only adequate or inadequate preparation to cope with a statistical universe.
• A competent and self-confident person is incapable of jealousy in anything. Jealousy is invariably a symptom of neurotic insecurity.
• Being right too soon is socially unacceptable.
• Don’t ever become a pessimist… a pessimist is correct oftener than an optimist, but an optimist has more fun, and neither can stop the march of events.
• I am free because I know that I alone am morally responsible for everything I do.
• Sex without love is merely healthy exercise.
• The universe never did make sense; I suspect it was built on government contract.

This is a list that can go on forever. :) So let’s just stop and recap at:

• May you live as long as you wish and love as long as you live.

Seems to me a decent ending ;)

#Получих спам с цитат от Малкия Принц за заглавие. Дали романтичен кодър генерира заглавия от любимата книга, или глупав китаец ползва произволен текст от нета за същата цел, няма как да кажа. Но заради гордото цветенце, дори го отворих. :)

#Видях дупката на Марс в Arsia Mons, и цялата сюита от изследователската тръпка до “тоалетния хумор”, която генерира в Slashdot.

There’s a hole in my planet, dear NASA, dear NASA,
There’s a hole in my planet, dear NASA, a hole.

#Слушах пак безумната балканска адаптация на I will always love you и пак се смях :)

#А пък някъде по света, един 42 годишен човек кървял в зелено.

какво повече?