Първото изречение! Първото изречение може да бъде много важно. То може да очарова, вероятно би могло да отблъсне, но в повечето случаи минава полу-незабелязано, въпреки усилията на авторите, които традиционно се пънат да изпъкнат с него. Първото изречение е топлийката, на върха на която танцуват всички пишещи, отчаяно надяващи се да направят онова желано първо впечатление, което ще им изнесе играта поне до средата на книгата. Вместо това обаче, това е може би най-слабо подложената на естествен отбор част на всяко произведение, имайки в предвид, че всеки направил си труда да отвори книгата е приготвил достатъчно кредит на доверие, да харчи поне до средата на втора глава. И така, болшинството автори замахват за да открият действието със звучен шамар, а няма кой да им каже, че в 80% от случаите не успяват дори да те докоснат. Това, което следва, не е от тях. Това, което следва, кърти зъби! :) Continue Reading » [1] [1] http://ffox.fccf.net/blog/index.php/2008/05/12/shantaram-1/#more-191

Гледам, че Мордред [1]ме е посочил да "предам, без да връщам" поредното блог-меме. Коварна и неочаквана постъпка, но няма как - освен фийдовете, се чухме и на кю, измъкване няма. И така: Три книги, които... 1. съм прочела последно 2. съм си купила последно 3. бих препрочела Continue Reading » [2] [1] http://mordred.niama.net/blog/?p=126 [2] http://ffox.fccf.net/blog/index.php/2008/04/23/three-books-meme-1/#more-189

Each year on July 7th Robert A. Heinlein's birthday is celebrated on a convention in his home town of Kansas City, Missouri, and this year, on 07.07.2007 - it's his 100th birthday. I'm not the biggest Heinlein fan I know, but that's just because I know many. :) Still I believe a certain sleepless summer night of following the ethical meanderings of Mike - the solipsist archangel in the Strange land of human relations, and a certain feeling of pride and fervor that catches my throat and makes my eyes glitter wet even to this day when the memory of the Starship Troopers hit - as hard as ever - all give me the "state of mind" and "emotional conviction" that make me "humbly proud" to praise a great man. Here's a list of quotes from Heinlein: Continue Reading » [1] [1] http://ffox.fccf.net/blog/index.php/2007/07/08/heinlein-100th-birthday/#more-174

Днес беше странен ден. #Получих спам с цитат от Малкия Принц [1] за заглавие. Дали романтичен кодър генерира заглавия от любимата книга, или глупав китаец ползва произволен текст от нета за същата цел, няма как да кажа. Но заради гордото цветенце, дори го отворих. :) #Видях дупката на Марс в Arsia Mons [2], и цялата сюита от изследователската тръпка до "тоалетния хумор", която генерира в Slashdot [3]. There's a hole in my planet, dear NASA, dear NASA, There's a hole in my planet, dear NASA, a hole. #Слушах пак безумната балканска адаптация на I will always love you [4] и пак се смях :) #А пък някъде по света, един 42 годишен човек кървял в зелено [5]. какво повече? [6] [1] http://malkiqtprinc.atspace.com/ [2] http://hirise.lpl.arizona.edu/PSP_003647_1745 [3] http://science.slashdot.org/article.pl?sid=07/06/07/1520248 [4] http://vbox7.com/play:af861967 [5] http://www.newscientist.com/article.ns?id=dn12024&feedId=online-news_rss20 [6] http://krum.hit.bg/

[1] Happy Towel Day! [1] http://en.wikipedia.org/wiki/Towel_day

Понякога си мисля - разпилявам ли се? За какво ми бяха състезанията по математика, след като после избрах икономика? За какво учих банки и финанси, след като продължих с информатика? Служи ли ми за нещо програмирането, когато се занимавам с дизайн? И къде между всичко това се вместват рисуването, фехтовката, спорадичните изблици на политиканстване, фантастиката, повече или по-малко лаишкия афинитет към психология, ММО-тата, поглъщащото очарование на митологията, и някои от по-психеделичните занимания, като ученето на немски, солфеж и как веднъж пях в хора?!.. Впрочем, горното не е просто поза от типа "Ах! Забравих си математиката на пианото!" - имам нещо наум. И то е Другата позиция. Защото човек не може да бъде наистина критичен към себе си продължително време - или се харесваш, или се самоубиваш. Другото е лицемерие и самозаблуда. Затова и винаги надига глава Алтернативата. Онази стара романтична идея с многото лица и имена - Самурая с четчицата и бонсаите; Благородника, редящ стихове на мандарин; Хоплита, който след упражнения в гимназиона отива да поспори с философите. Идеята за "Ренесансов човек", дето винаги се илюстрира с онази скица на Леонардо или "Всестранно развита личност", макар че от термина лъха на манифестации. Всъщност, мисля, че Хайнлайн най-добре го е казал и когато, като днес, след обсъждане на пазарите на виртуален свят, попадна на него в статия за философията на новия Perl 6, имам чувството, че с вселената сме си кимнали с усмивка. Ето го звяра: А как мразя буболечки, не мога да ви опиша.

Oh boy! Oh boy! Oh boy! It's in the news [1] [CNN.com]! A new book by J.R.R.Tolkien to be publlished next year! I can't wait! Of course - it's not really "by JRRT", some 40+ years after his death. It's actually another of the edited by Christopher Tolkien scattered notes and unfinished works, comming to see the light of readers' night lamps in one of the more probable of the many possible forms it could have had if the Proffessor himself had finished it. The good news - that's no problem - "The Silmarillion", "The Unfinished tales" and "Book of lost tales" were all great even as they aren't "original". The bad news - it's "The lay of the children of Hurin" that is going to be published. Which I kinda "couldn't care less about" or at least "don't like that much". Not that I mind Hurin himself - probably the greatest human hero in all Tolkien's work, or maybe the greatest martyr - but I particulary dislike the ones that are the real focus of this story - the children of Hurin and especially the despicable Turin. Anyway - the worst from Tolkien is better than the most of what could be scrapped off the book shelves on "Slaveikov" these days, so it's good news after all. Looking forward to it! Here's an article about the book from a seamingly interesting site I found while browsing about a proper iamge: http://www.tolkienlibrary.com/press/childrenofhurin.htm [1] http://www.cnn.com/2006/SHOWBIZ/books/09/18/books.newtolkien.ap/index.html

ето на какво се натъкнах при прегледа на нета: http://vsekiden.com/mejdu.php?topic=23&id=14074 "Най-пълния разказ за българското Възраждане, видяно през очите на съратника на Левски поп Минчо Кънчев излиза на книжния пазар. "Видрица" събира спомените на революционера-свещеник както за работата на комитетите и диарбекирските зандани, така и за живота на обикновените хора по селата. Спомените на Поп Минчо са един от най-ценните източници за живота на Левски. "Селяните прост светец го зовяха", пише той за най-великия българин. Неговите неподправени описания на революционните борби включват и негероичните подробности как се събират агнешки плешки и с какви хитрини да изпразниш джобовете на българите за общото благо. Към негови ръкописи проявявали интерес Христо Ботев, Любен Каравелов и Стоян Заимов. През 1875 г. Ботев е възнамерявал да обнародва ръкописа му "Изгубений старец. Описание на диарбекирските темници, страданията на нашите злощастни заточеници и побягването на двоицата черни души, съставено от народния страдалец-заточеник дядо поп Минчо Кънчев от село Арабаджиево, окружие Заарско." намерих я онлайн първо тук: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=20254

Боря се от известно време с "Източна митология" на Кембъл и вече му се вижда края - успях да додрапам през безумието на индийските вярвания до лудите китайци. Това на което се натъкнах при тях обаче, напълно ме втрещи. малко контекст: ...цинската класическа книга за изкуството на управлението наречена "Книга на господаря Шан" ("Шан-дзъ"), която по безмилостност, лишена от всякакви илюзии, е достигната и надмината единствено от индийското си съответствие "Артха-шастра". Последната (да цитираме хвалебствените думи на съвременния индийски държавник и философ К.М. Паникар) отива "далеч отвъд ограниченото въображение на Макиавели" и така "дава възможност на индуистките мислители да създадат чисто светска теория за държавата, основана единствено на властта". и направо цитирам: "Ако страната е силна и не воюва - четем в нея - ще се вършат злодеяния и ще се появят Шестте паразита, които са както следва: - ритуали и музика; - поезия и история; - възпитание на доброта, почтителност към родителите и по-големите братя; - искрена истинност и чиста почтеност; - доброта и морал; - отклоняване от военното дело и срам от участие в него. В държава, където съществуват тези дванадесет неща, управляващият няма да може да накара хората да обработват земята и да се бият и накрая ще обеднее, а земята му ще намалее. Затова бих казал на хората, че ако искат да спечелят, могат да го направят само с оране; ако се страхуват от нараняване, могат да го избегнат само чрез воюване. Тогава всички в пределите на страната ще знаят, че не може да се постигне щастие, без преди това да се заемат с оране или воюване. Страната може да е малка, но произведеното зърно ще е много; жителите може да са малко, но бойната им мощ, ще е голяма. Страна, която се е посветила на тези две занимания, няма да трябва дълго да чака, преди да установи господство или дори пълно господство над всички други царства. Страна, в която добродетелните управляват злите, ще страда от безредие и ще се разпокъса; но в страна, където злите управляват добродетелните, ще има ред и тя ще стане силна... ...А колкото до такива подробности като честта: "Ако се правят неща, които врагът би се срамувал да направи, ще има предимство." Speechless... O_o Сещам се само за онзи брутален идиом - това е като автомобилна катастрофа - ужасяващо е, но не можеш да откъснеш поглед. Явно Глен Кук е имал реален прототип за Dread Empire, независимо дали го е знаел или не. Note to self: Трябва да ги потърся тези 2 книги. Някакъв нездрав интерес ме влече да ги намеря и да ги сложа ня някой рафт наред с "Чун Куо" на Уингроув.