You are the Haughty Intellectual.
——–
You are a very rational person, emphasizing logic over emotion, and you are also rather arrogant and self-aggrandizing. You probably think of yourself as an intellectual, and you would like everyone to know it.

Not only that, but you also tend to look down on others, thinking yourself better than them. You could possibly have an unhealthy obsession with yourself as well, thus causing everyone to hate you for being such an elitist twat.

On top of all that, you are also introverted and gentle. This means that you are just a quiet thinker who wants fame and recognition, in all likelihood.

Like so many countless pseudo-intellectuals swarming around vacuous internet forums to discuss worthless political issues, your kind is a scourge upon humanity, blathering and blathering on and on about all kinds of boring crap. If your personality could be sculpted, the resulting piece would be Rodin’s “The Thinker”–although I am absolutely positive that you are not nearly as muscular or naked as that statue.

Rather lacking in emotion, introspective, gentle, and arrogant, you are most certainly a Haughty Intellectual! And, most likely, you will never achieve the recognition or fame you so desire! But no worries!

Ha ha! and the link to the test: http://www.okcupid.com/tests/4741219933576750506/Personality-Defect
——–

It says i scored more Rationality, Brutality, Extrovertion (-ism?) and Arrogance than 99% of my age and sex! woo-hoo! :D

Okay – go test yourselves too. I’m starting the “The Sublime Philosophical Crap Test“. Now nothing with a name like that can be bad… :D

—————————–

Edit: OK, i scored.. odd. And the test is weird. It turns out I’m a: N-A-R: a metaphysical Non-Reductionist, an epistemological Absolutist, and a moral Relativist.

The descriptions for the 3 are mind-blowingly long so pasting them here is not an option. :)

Some excerpts follow:
——–
Metaphysics: Non-Reductionism (Idealism or Realism) … (i seem to be Realist?!) … Realists deny the validity of sloppy metaphysical reductions … Realism is the most common-sensical of the metaphysical views. It doesn’t see reality as a unity or as reducible to matter or mind, nor does it see reality as divided into a phenomenal world of experience and an unknowable noumenal world of things-in-themselves. Realist metaphysics emphasizes that reality is for the most part composed of the things we observe and think. … Aristotle and Popper are famous realists.

Epistemology: Absolutism (Rationalism or Pragmatism) … As an Absolutist, you believe that objective knowledge is possible given the right approach, and you deny the claims of skeptical philosophers who insist that we can never have knowledge of ultimate reality. The two types of Absolutists recognized by my test are Rationalists and Pragmatists. … Epistemological Pragmatists are fundamentally identified by their definition of truth. Truth is, on this view, merely a measure of a proposition’s success in inquiry. This view is a strictly scientific notion of truth. A proposition can be called true if it leads to successful predictions or coheres best with the observed facts about the world. Thus, for the pragmatist, knowledge of reality is possible through scientific reasoning. … Pragmatism borrows elements from realism and yet attempts to account for the critiques made by skeptics and relativists. It is essentially a type of philosophical opportunism–it borrows the best stances from a large number of philosophical systems and attempts to discard the problems of these systems by combining them with others.

Ethics: Relativism (Subjectivism or Emotivism) … Subjectivists see individual or collective desires as defining a situation’s or object’s moral worth. Thus, the subject, not the object itself, determines the value. … In regards to the definition of “good” or “right”, a Subjectivist will tend to define it as whatever a particular person or group of people desire. They do not define it merely as “happiness” or “pleasure”, for instance, because sometimes we desire to do things that do not produce pleasure, and because we don’t consider all pleasurable things good. Furthermore, Subjectivists recognize the validity of consequentialism in that sometimes we refer to consequences as good and bad–but they also recognize that our intentions behind an action, or the means to the end, can also determine an act’s moral worth. Again, there is no one rule to determine these things. Hence the relativism of moral Subjectivism. The most well-known of the subjectivists is Nietzsche.
——–

So what can I say :) It’s all fun and games until some weird web-based personality test starts you thinking… :D

And that concludes our broadcast day… ;)

Медиците от Пирогов шестват в протест за заплати като недоволно тромбче в и без това нестабилното сърце на София, дали ще има резултат?

Дончо е писал в блога си за последния филм на Майкъл Мур – http://blog.doncho.net/?p=546

Ходете да го прочетете и сваляйте за гледане – както обикновено с документалистиката – ценността на въпроса, който се поставя е в повода за размисъл, а не налучкал ли е автора собствената ни теза.

Приза за деня обаче, отива при блога на китайската паралелка от 18 СОУ – “Всичко за Китай”, за бруталния цитат от древен трактат по медицина.

Абсолютен шах с нефритената пешка! :)

Ето го линка към поста: http://china-18sou.edax.org/?p=467

Предисловието:

“Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление.”

И няколко култови попадения в списъка на 100-те болести (домързяло ги е да ги направят 10 000! знам аз! :)) ). Част събудиха моралната ми хипохондрия, но има и няколко специално за вас, скъпи приятели (mwhahah!) При всички случаи очаквам Хаз да се вдъхнови :D

• Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест.
• Гордеейки се със знания, да презираш другите – това е болест.
• Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав – това е болест.
• Да побеждаваш хората, прилагайки сила – това е болест.
• Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила – това е болест.
• Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората – това е болест.
• Да приемаш илюзиите за реалност – това е болест.
• Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър – това е болест.
• Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) – това е болест.
• От любов към себе си, да не виждаш смисъла – това е болест.
• Да си ревнив – това е болест.
• Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа – това е болест.
• Да прехвърляш отговорността на другите – това е болест.
• Да обичаш да те увещават, когато си сърдит – това е болест.
• Да мразиш хората за това, че те превъзхождат – това е болест.
• Да се пристрастиш към различни упойващи билки – това е болест.
• Ако няма хармония в сърцето – това е болест.
• Да си спомняш за старите обиди – това е болест.
• Да вдигаш много шум за някакви твои способности – това е болест.
• Да подстрекаваш към беззаконие – това е болест.
• Да обичаш да се смяташ за прав – това е болест.
• Да желаеш нещастието, призовавайки бедата – това е болест.
• Да действаш с користни подбуди – това е болест.
• Да нямаш собствено мнение – това е болест.

Култово обаче е:

• Да подтикваш към встъпване в брак – това е болест.

Such is life.

Все пак, за да започна на чисто новата година, мисля да драсна по нещо тук за всеки един, за да ми се разкарат от съвестта – така ще ми е по-леко да ги изтрия след това.Та – без някакъв особен ред – ето ги:

1) “Finding my inner Monk” – това като че ли е най-стария запис, който отлежава в листа още от времето, когато си взех шофьорската книжка. По принцип, за да ти издадат документа, едно от изискванията е да се посети курс по Първа Долекарска Помощ на БЧК. Мероприятието се оказа едновременно досадно и страшно интересно – първоначално ти се иска да не се налага да си губиш времето, а после съжаляваш, че не е било по-подробно. Поне при мен беше така – странна смесица от досада заради 4-те часа прекарани в безумната барака на БЧК, и нарастващо желание да запиша някакъв по-подробен курс, нещо в течение на седмица-две поне, за да попият по-добре суперинтересните неща, които ни сервираха по бързата процедура.

Какво да кажа – човешкото тяло е изумително! Анатомия, физиология, органи, системи – всичко е толкова крехко, хитро навързано и интересно за изучаване. :) Страхотно е! И, честно казано, докато бях там, гледах схеми на човешката анатомия и слушах всички истории от това какво израелските военни лекари са преподавали на българските барети, какво е по силите на терапията със стволови клетки (дори в БГ! супер!) и как да помагаме на човек получил сърдечна криза, всичките ни смешни философствания ми се видяха жалки.
Реалността е по-завладяваща от всичко, и действа страшно отрезвяващо.

2) “Through the flowing glass” - Нали знаете хитрата теория, че стъклото всъщност е течност, но с почти безкрайна плътност, което го прави да изглежда така подобно на твърдо тяло? Е, не е вярна :))

Или поне така пише тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Glass#Glass_as_a_liquid

Честно казано, аз се връзвах на горното. Просто звучи супер яко – дава страхотна гледна точка към нещо толкова обикновено и ежедневно. Освен това уликата е с един такъв привкус на загадка и приключение – стъклата на средновековните катедрали са по-дебели в долния си край, т.е. един вид – свлекли са се с времето.

Оказва се, че обяснението за това е не по-малко интересно в действителността, отколкото в “градската легенда”, така че препоръчвам да се прочете статията. Занимателно е.

3) Тази и следващата точка всъщност са похвали към хора или институции (или и двете, доколкото в информационната среда всичко е институция – един вид митологична личност, както се отнасяме към Гугъл например).

Първо овациите отиват към Др. Сузуки – супер неизвестен за мен човек, първата новина за който, ме накара буквално да изпадна във овчи възторг “колко е яко, че има такива хора по света!”. Вторият ми импулс беше да изровя много информация за него и да го опиша в постинг, така че всеки да му се зарадва както аз. Второто, естествено, утече.(?)

За това, сега ще се задоволя само с ЛИНК към повода да му се радвам толкова на тоз човек и ако някой толкоз пък се амбицира – това е достатъчен материал да си захрани сърчовете. :)

4) Да, Капитал. Вестника. Защото напълно го заслужават!

Това е, може би единствената медия в България (от известните ми), която си има идея накъде отива света и се опитва да върви в крачка с него.
След последния им редизайн, просто не мога да им се нарадвам – и въобще не става въпрос за естетика, просто хората се усетиха, че онова което продават не е продукт, а услуга, идея дори – и действат адекватно на това.

Сега вестникът е на разположение не само като статии на сайта, а дори и като PDF вариант на печатния формат. Дали това намалява продажбите на хартиеното издание? Не и извън общата тенденция на отстъпление от този формат, според мен.

Пуснаха си блог. Дори и само това е страхотно, но те му отделиха половината от заглавната си страница. Двоен респект, за което! Постват редовно и смислено, с приятен тон далеч от прозрачните рекламни трикове на типичните фирмени блогове. Но не спряха дотам, ами се заеха и да агрегират новините от бг блогове (в http://megafon.capital.bg ) – по явни причини, това ми е особено близко. :)

Та, казано простичко – за който още не знае, “Капитал” владеят! :) Едно отдавна заслужено признание, което не биваше да отлагам още.

5) “Отново тежката артилерия – Естествен Подбор” – Попадайки на страхотния сайт “The Sceptic’s Dictionary” – scepdic.com, се зачетох в интересна статия за теорията на съветски учен, Лисенко, която всъщност е доминирала възприемането на естествения подбор като процес, в нашия блок.

Стряскащото беше, че прочитайки дефиницията за виждането на Лисенко, осъзнах колко близко е неговата (отхвърлена като погрешна) интерпретация на явлението, до това как почти всеки, който познавам си го представя.

Оттук и теорията – може би в БГ възприемането на Естествения Подбор като идея е “замърсено” от разпространената в съветско време интерпретация на Лисенко (описана в линка – http://skepdic.com/lysenko.html ) и в това се корени част от неразбирането по въпроса.

Както и да е, линка си струва та дори и само защото прави необходимото уточнение, което няма да ми писне да повтарям:

Survival of the fittest means only that those who have survived were fit to survive. It doesn’t mean that those who survive are superior to those species which don’t.

6) и 7) Всъщност, тези две щяха да са за игри – масови игри, частично онлайн и т.н. без да са същински ММО-та обаче. Много интересно и лично за мен противоречиво занимание (особено при наличието на същински ММО-та :)) ). Нещо обаче, четейки си драфтовете се амбицирах отново, да пусна за тях пълни постове, така че мястото им в този списък си заминава, с което и мисля да дръпна шалтера на учудващо дългия пост, който се получи.

Така че – който намерил място в изброяването – намерил. 2006-а свърши, голямата метла почиства окончателно изтърсаците от нея и почвам да трупам такива за новата. :)
Във всеки случай, за 2007-а имам големи надежди – може би блогът най-сетне ще излезе от бета, т.е. може би най-сетне ще му направя нужния редизайн, може би ще намеря правилния тон за писане в него и дори ще си създам навика да поствам?!
Ще видим, но съм оптимист – все пак, всичко което завършва на 007, трябва да е cool, huh?