Аз съм подреден човек. Обичам когато нещата стават в точна последователност, подредено и ефективно. За целта си създавам рутини и мога да ги изпълнявам в полубудно състояние, като дори тогава някаква подличност дълбоко в мен стои в съзнание и кима с одобрение и задоволство.
Другото, което най-много обичам, са стъпките встрани. Отбивките. Когато, както си вървиш и всичко ти е ясно 17 хода напред, кривваш нанякъде и забиваш по малките улички.
Като малка си фантазирах как пропадам в друго време и друго място, където ми се случват маса интересни приключенски неща, понякога с близки хора, понякога без никой познат, но когато накрая намирам път към вкъщи, в моето време и на старото място са минали примерно към 15 минути. Откраднала съм си време, което се е добавило към живота ми, след което той може да продължи.
Друга силна представа ми е тази за Реката, която някой ми втълпи преразказвайки Кастанеда. Реката, от която да се извадиш, да стъпиш встрани. Супер неприятен ми е целия псевдоучителски булшит на Кастанеда и цялата булевардна мистика заедно с него; отделно пък, че не мога да дишам почти нищо латиноамериканско, но – това не прави представата по-слаба или по-малко вярна. Има река – наречи я Инерция, наречи я Живот – и тя ни влече. И е много хубаво да отстъпиш встрани, да се дръпнеш навън, и да гледаш. Примерно. После пак ще се гмурнеш обратно.
Така като бях в първи курс обичах да се мотая по центъра, в тълпата от хора. Всеки в София върви леко бързо нанякъде, гледа напред, почти никога встрани, присъства само физически. Знам защото и аз го правя през повечето време, особено сега. Затова пък е толкова интересно да се дръпнеш леко навътре в себе си и да гледаш. Да забелязваш детайлите. Орнаментите по някои сгради, чорапите на просещата бабичка, якето на дете, дъвка на релсите и лица, лица, лица, тела, походки.
Това го няма в малките градове, те там си имат Главна Улица. На нея хората излизат за да видят и да бъдат видени. А за да гледаш така отстрани е нужно самият ти да си леко невидим – да не срещаш погледи, само да ги виждаш. Минус 20 см и тъмна коса биха били от полза, но предвид обстоятелствата, следващото най-ефективно решение е Големият Град, и тълпата.
inxs – beautiful girl (loop it!)
За времето – най-доброто време за гледане на Реката е през деня или много, много късно през летните нощи, макар че тогава е друго. През деня, в общи линии всички са на работа и каквото правят, го правят по работа, а когато ходят по улиците шансовете са, че ще са достатъчно роботизирани, и са идеални за наблюдение. Номерът е как ти да не си на работа.
Всъщност, това е ключов момент – за да отстъпиш встрани правилно, не може просто да си нямаш друга работа и да се мотаеш. Нужна е извънредност за да стане хубаво. Трябва в този момент обичайно да правиш нещо друго, или да си някъде другаде, трябва геометричното ти място от точки да е примерно в “Изток”, а ти да си в “Иван Вазов”, за да усетиш всяка секунда иначе и да си добавиш откраднато време. Нужна е също и музика.
Така ако имаш в наличност всички съставки – някое дребно бедствийце, което да те изкара от твоите си релси; подходящ момент от деня, примерно на обяд, защото нали е писано в Пътеводителя “Времето е химера. Времето за обяд – двойно повече”, прилична музика – за саундтрака на твоя живот, и бегла идея какво различно можеш да направиш – наградата от съчетаването на изброените, може да бъде много приятна.
Наградата е мигове.
Не Важните Мигове, Големите Мигове В Живота (тм), нещата които ще красят стените в хижа “Носталгия”, когато един ден погледнеш назад, а мигчета – шарени камъчета и фигурки по мебелите, дето не можеш да се накараш да изхвърлиш. Парчетии.
“Beautiful Girl” и 40 квадрата найлон.
Цветна градина и циганско лято.
Къща от руска приказка.
Мирис на кора, мирис на листа.
Чешма, ято гълъби и един с наранено крило.
Много сергии с много тикви.
Старци по пейките, деца по тревата, сладолед под тополата.
Два чисто бели гълъба.
Nirvana в ушите. “I think I’m dumb or maybe just happy. Think I’m just happy.”
Оттук ли минават трамваите и в коя посока?
Като се прибрах, забравения ми телефон показваше точно 13:37.
yeah, i’m that pro! ^_^
:3
October 29th, 2008, at 20:28 #Не влизаш ли в Skype? Или просто не искаш контакти с непознати? Хммм?
October 29th, 2008, at 21:20 #не обичам скайп, ползвам го само по работа
October 29th, 2008, at 23:35 #Много жалко :) Друга алтернатива, ICQ?
October 30th, 2008, at 08:36 #колко яко, завъждам си stalker ^^
October 30th, 2008, at 10:29 #е, сега, човека просто се интересува от теб, радвай му се от разстояние поне
November 1st, 2008, at 19:07 #радвам ви се и на двамата :)
а това е стряскащо съвпадение:
“Една от основните потребности на всеки човек е да чувства, че принадлежи на нещо по-голямо от него, нещо което да е отвъд неговата единичност и самотност, нещо в което много хора вземат участие.”
synchronicity is a bitch :)
November 1st, 2008, at 19:20 #Ъ не знам.. аз се отрекох от Юнг една книга определено ме хвърли в голям смут и разбрах че е луд, стига толкова приказки и дракони, само сурова психоанализа :/
November 4th, 2008, at 02:52 #А и го направих защото исках да покажа че такива есета всеки може да пише, не се бъркай че съм някой прегърал идеята ,че корпоративното общество е нещо което си струва и най малките усилия, държа да се оправдая ;)
November 4th, 2008, at 02:56 #а, споко, не те съдя, да не говорим, че все ми е тая за корпоративното общество – не съм войнстващо хипи или нещо :)
просто се получи съвпадение с нещо, за което говорих на Хелоуин – woooo spooky :D
Юнг защо е луд?
November 4th, 2008, at 10:11 #сериозно ли искаш да знаеш? Хм, мога да си направя още един блог в който да пиша само на тая тема и пак няма да ми стигне мястото. Ми щото повече си гледа символите отколкото реалните пацияенти, защото избягва темата за сексуалността като дявол от тамян, защоот се опитва да мисли като философ, но това, не се полуава, когато имаш три концепции за света и хората и около тях гравитиря цялата ти мисъл. Защото преминава от реалистично в мистично с такава лекота, защото цени повече истината от хората, защото е голям женкар..хм последното не е толкова лошо, но на фона на толкова недостатъци, че даже пороци и добродетелите се очернят. Ами общо взето.. нещо такова :)
November 5th, 2008, at 20:04 #преструвай се че не си видяла правописни грешки, предизвиквам те
November 5th, 2008, at 20:07 #явно интуицията ми е била вярна :)
November 5th, 2008, at 21:51 #не ме кефи юнг.
макар че идеята за колективното неосъзнато е яка – психо BIOS и може би дори интернет.
Дж. Кембъл цитира готин пример (евентуално) при птици – където едно новоизлюпено пате се плаши от сянката на сокола без да има откъде да знае какво е сокол все още.
Всъщност тука ще пламне ожесточен монолог, ако не ме спреш. Значи, да колективното несъзнавано е забавна идея, даже покрай някои кратки абзаци на Юнг бих казал, че даже се убдеих, че за него си има биологично, еволюционно и филогенетично доказателство.. или поне хубав аргумент като начало за подобна хипотеза.. но до тук.. Юнг не го е еня, че всичко изглежда някак мъгляво.. някаква важна брънка липсва, не е достатъчно това за да му повярвам. Айде да кажем, че приемам всичко това и от дълбоките априорни фундаменти на наща психика нещо ни обединява.. самата им априорност сиреч.. та хубаво, но до там. Само като една вероятна хипотеза. Не съм запознат но разбирам от тук от там че имало даже някакво философско течение.. за “ноусферата” тоест за някакъв пласт от (знам че звучи абсурдно и на мен така)атмосферата където поради някаква причина се е зародило нещо kато световен разум.. това тепърва ще го отричам :)
Всъщност има и други примери за такива вродени неща, като например способността на новороденото да възприема дълбочината на пространството и бла бла още много други, ма то като се замислиш, колкото повече задълбаваш толков аповече вродени неща забелязваш и у човека и у животните. Само че уловката е да се види до каква степен на сложност се стига. Като правенето на гнезда например, сложничко изглежда
November 6th, 2008, at 00:31 #така де, така де – юнг и всички около и преди него са живели в златния век на науката като кабинетна дейност, вместо да се чипкат в изобилието от фактическа информация и емпирични данни, които имаме сега :)
затова и са мислели такива красиви и невероятни хипотези.
иначе: ноосфера се пише и май никой не го мисли за атмосфера :), а по-скоро е нещо като аналог на човешката култура – все едно съвкупността от всичко, което хората по света обменят и складират като информация. не вярвам някой с всичкия си да мисли сериозно, че става дума за физическо, а не информационно явление. макар че, знае ли човек – вскякакви перковци има :)
November 6th, 2008, at 00:52 #Относно тогава и сега: сега има школа по аналитична психология, дори си имаме терапевти които се “обучават” в гадаенето и сънотълкуването.. тоест те се водят психотерапевти и ъъ школата си я има.. то си има и хора за там де.. такива на които им е приятно да им говорят за това как еди какво си в съня ти значи точно определено нещо, нищо че ти не го знаеш и сякаш от никъде е изникнало (точно затова че не го знаеш от къде с е взело следва, че е нещо архетипно ..?!). Чисто и просто съновничество, за хора с повече въоражение, които предпочитат дракони и феи пред действителността.
За ноОсферата, нищо не знам само съм виждал тук там по рецензиите на разни книжи.. мислех че има някъв физически аналог ама това е може би щото много аниме гледах едно време хехе там имаше нещо такова и ъъ нали е века на комуникационните технологии ала бала и всичките тия информационни потоци… ениуей това е от научаната фантастика явно :)
November 6th, 2008, at 03:57 #