vocabulary: “i’m not even sorry”

Който ме познава знае, че имам навика да говоря с цитати. Това си има своите тънкости:

Първата е авторството. Почти се освободих от свързания с цитирането навик да посочвам източниците – “Както е казал…” и “Както пише/се казва в…” имат свойството силно да затлачват разговорите. От друга страна – да цитираш нещо и да не посочиш автора е като да откраднеш, позьорско е и въобще прави ми много нерви, така че като компромис успявам да смотам по нещо по съкратена формула или поне наум, за да не ме изяжда съвестта, когато мога.

Другата особеност е контекста. Не можеш да ползваш указател към празна клетка – щом ще ползваш шорткъти (а цитатите и метафорите са точно това), трябва ти сигурност, че там където сочи пойнтъра стои нужната информация. Това е понеже вярвам, че комуникацията е отговорност на говорещия – т.е. ако искаш да те разберат, трябва да се постараеш да им дадеш всичко необходимо, иначе само си правиш вятър на устата. (И трябва да си сигурен, че “необходимо” се мери според аршина на адресата ти, а не според твоя собствен. Така е поне за важните неща. Иначе е само упражнение по стил, пред публика от един, и то автора – демек, жалка работа.)

В този ред на мисли на времето направих фийд-страничката (ffox.fccf.net) – понеже тъкмо бях открила RSS-а, и постоянно се чипках в нова и интересна информация, за която ми се говори, а да се спамят линкове по кю е грозно, пък няма как някой да ти прочете мислите и да избраузи след това нета по темите дето те вълнуват… и решението дойде с това да се направят достъпни нещата, за които бих говорила, за хората, с които бих ги говорила.

В абсолютно същия ред на мисли и след цялото това дълго предисловие, идва и този пост! :D Целта е – to whom it may concern – да се запознае с що е то “Джоуи и шоколадовата торта“, или още “Въобще даже не съжавялявам!“, за да може когато следващия път направя нещо ужасно (”Yeah, i can control myself!”) и съм много доволна от себе си, да е ясно какво точно имам в предвид :)

Enjoy: