В последно време се позаседяхме в София през почивните дни и това някакси взе да ми стяга, и убива, и като цяло – дразни, както съм в иначе леко хиперактивен сезон в момента. Та решихме, че е правилно и редно да поскитосваме нанякъде, по възможност ASAP.

Задачата* (и тук ще се самопоздравя, за умело заобикаляне на изтърканата и грешна дума “проблем”) стана да се вкара горната идея в някаква достатъчно смислена рамка, понеже на мен безцелното мотане сред природа примерно ми е силно чуждо и непривично.

Така че “отидох в гората, разрових листата” (в случая горното чекмедже на нощното си шкафче) и “намерих картина на…” книжка за печати от 100-те обекта. (за която пък ще самопоздравя Илина отново и отново – това е един от по-добрите подаръци, които съм получавала :) ). Бяхме почнали да ги попълваме миналата година покрай екскурзията в Ловеч и Троян, така че всичко си пасна.

Съответно вече имаме план – да изграйндим печатите за всички обекти, които предполагат пътуване за по ден-два на достатъчно приятно място в милата рОдина.

И първата жертва на този коварен замисъл, роден в недрата на моя “мозък колкото планета” е Копривщица:

Организацията се падна на мен – трябваше да скаутна какво може да се види, как да се стигне до там, да взема отзиви и съвети и т.н. В петък час-два правих плейлист за пътуването, който да запълни 2-3 часа път. (Получи се 12 часа музика. Маааалко повечко от нужното, факт, макар че задръстванията на тръгване и прибиране в София леко застрашително пробваха да изпълнят допълнителното време).

Шофирането се падна на Благо, което пък вече отчитам като голям бонус, особено в частта с връщането след размазващия обяд. Пътят се оказа сносен, като цяло, но не толкова колкото ни го изхвалиха. За сметка на това гледките компенсираха настилката и дневния spawn идиоти на колела. Стара Планина е страхотна! По-хубава е гледана от северната страна, по “Хемус”, но и откъм подбалканския път е повече от вдъхновяваща. :)

От самата Копривщица, за себе си отнесох не много, но пък приятни нещица:
- някой беше осъществил болната ни идея за ресторанти “Хепи Соц” почти на 100% в едно кафене. Неволно.
- скорнахме по 2 печата – за Копривщица и връх Богдан (не Русев :) – с което формално куеста беше изпълнен
- колкото и да са нагъсто и удобно поставени забележителностите, май успяхме да ги разгледаме по тотално непредвиден за това маршрут, което стана леко против волята ми, но признавам, беше яко – giving credit where credit is due :)
- потвърждава се мнението ми, че софианец сред природата е като елф на дърво – миличко и глуповато прехласнат от всяка жива твар и дребен бурен; аз, като добро селянче, пък съм придирчива :Р
- адския кон! голямата умна глава, могъщ широк врат, мускулести гърди, предни и задни крака, едри копита… това животно би могло да носи рицар с всичките му железа и пак да подрипва нехайно, както когато ни размина – прекрасно в силата си. (тези няколко секунди ще си ги пазя на забавен кадър)
- накрая – манджата. За първи път в живота си опитвам шкембе чорба – най-после се пречупих. Както и в други подобни случаи – поех дълбоко дъх, стиснах зъби и се справих като про! :) Ще рече – уверено сложих щедри количества от всички добавки и въобще, прилежно съблюдах целия варварски ритуал. Оказа се, че не е никак лошо. Не се сгърчих от гадост, не си счупих зъб… Всъщност, даже беше доста вкусно… И така си замина още една невинност :D

Като цяло – беше перфектен ден :)

Post a Comment | Trackback URI