Първото изречение

shantaram cover Първото изречение! Първото изречение може да бъде много важно.

То може да очарова, вероятно би могло да отблъсне, но в повечето случаи минава полу-незабелязано, въпреки усилията на авторите, които традиционно се пънат да изпъкнат с него.

Първото изречение е топлийката, на върха на която танцуват всички пишещи, отчаяно надяващи се да направят онова желано първо впечатление, което ще им изнесе играта поне до средата на книгата.

Вместо това обаче, това е може би най-слабо подложената на естествен отбор част на всяко произведение, имайки в предвид, че всеки направил си труда да отвори книгата е приготвил достатъчно кредит на доверие, да харчи поне до средата на втора глава.

И така, болшинството автори замахват за да открият действието със звучен шамар, а няма кой да им каже, че в 80% от случаите не успяват дори да те докоснат.

Това, което следва, не е от тях. Това, което следва, кърти зъби! :)

Behold:

“It took me a long time and most of the world
to learn what I know about love and fate and the choices we make,
but the heart of it came to me in an instant,
while I was chained to a wall and being tortured.
I realized, somehow, through the screaming in my mind,
that even in that shackled, bloody helplessness, I was still free:
free to hate the men who were torturing me, or to forgive them.
It doesn’t sound like much, I know. But in the flinch and bite of the chain,
when it’s all you’ve got, that freedom is a universe of possibility.
And the choice you make, between hating and forgiving,
can become the story of your life.”

Рано е още от 6-а страница да прогнозирам какво ще е на 906-а примерно, но да кажем, че на база на горното и още няколко, които ще трябва да почакат, ако въобще се класират – мога да си позволя да съм безгрижна. :)

Да го видим и бате ви Джони Деп как ще се е подготвил. Плажът 2, хора, Плажът 2 :)