“Sometimes all the moments
that we savored for the last
get crushed between the good and bad
from pressures we have had”

Последните 3 седмици бяха малък хел. Напрежението от летящия старт на годината за малко да избие преди планираната ваканция. Отделно организирането й ме ограби от възможността да си напиша плануваното за “300″, та сега не е ясно ще го направя ли с изгубената инерция. Нищо.

Лондон беше найс, въпреки неприятните новини още от втория ден. По този повод имам да кача една майна на които са там отрепките отговорни за последното. Квото - такова, новите неща са по-хубави и няма да съм аз, ако оставя някакви сбъркани нещастници да оставят отпечатък върху моя живот. За нула време няма да остане и следа. И така.

На връщане раздразнението почти се беше събудило отново и после - обратно във фиаското, което дори днес ме държа в офиса извънредно. В работата нещата са странни. Вече не съм обещаващия нуб, дето прескача ниските първоначални очаквания с радостната охота на жадно за похвала пале. Ницшеанска камила, викаща “Товарете ме, мога да нося!” и се радва на силата си. Напоследък скитам по срещи и се занимавам с клиенти, колкото и с дизайн, че и повече и тенденцията е все натам. Един ден ще се събудя с лаптоп на масата, само костюми в гардероба и душата ми - разлистваща списание в приемната, на стола до сянката на Джак…

Drums keep pounding in the rhythm to the rain… And the beat goes on.

А може би не. :)

В момента ми е странно, очите ми леко парят и безсънието ме е хванало в комбинацята с онази странна умора при която чувстваш кожата си като юфка - мил спомен от сесийни времена. Все още ми е трудно да се отпусна, въпреки че общо взето сме over the hill и нужното е направено, та нещата да вървят.

Мечтая си как утре ще се наспя. Ще стана късно и ще се усмихвам на слънцето. Аз съм лятно дете. :) За закуско-обяд ще си забъркам голяма зелена салата. После варено кафе - Благо го няма та ще може да е my way. После ТВ, или нет, а може би все пак книга - последния Science of Discworld отново е интересен. На първо време наваксах изгубената музика от стари дискове и сега се плацикам в якото ретро с елементи на носталгия. “But holding on to you, means letting go of me” :)

The beat does go on.

В крайна сметка, мисля, че снимките ще станат хубави, трябва само да се светнат леко и да се намалят преди да ги кача в галерията. Имам времето и почти не ме мързи - значи неделя е реалистичен срок?

Разбира се, разбира се.

(И следващите 2 седмици пак ще са хел, but I’m learning to like it :D)

Post a Comment | Trackback URI