Разни неща са се натрупали във вид на чернови, които така и не можаха да видят бял свят през 2006-а. Общо взето, това ми е характерна черта – оставям си бележки по разни теми, за които чувствам, че има нужда от по-подробна разработка, някак по-сериозен подход, отколкото пускането на пост набързо, а времето си минава и темите си остават неразработени, и разбира се, колкото по-често ги виждам да ме подканят от Drafts листа, токлкова повече ми опротивяват, и по-малък е шансът да седна да пиша по тях. :)

Such is life.

Все пак, за да започна на чисто новата година, мисля да драсна по нещо тук за всеки един, за да ми се разкарат от съвестта – така ще ми е по-леко да ги изтрия след това.Та – без някакъв особен ред – ето ги:

1) “Finding my inner Monk” – това като че ли е най-стария запис, който отлежава в листа още от времето, когато си взех шофьорската книжка. По принцип, за да ти издадат документа, едно от изискванията е да се посети курс по Първа Долекарска Помощ на БЧК. Мероприятието се оказа едновременно досадно и страшно интересно – първоначално ти се иска да не се налага да си губиш времето, а после съжаляваш, че не е било по-подробно. Поне при мен беше така – странна смесица от досада заради 4-те часа прекарани в безумната барака на БЧК, и нарастващо желание да запиша някакъв по-подробен курс, нещо в течение на седмица-две поне, за да попият по-добре суперинтересните неща, които ни сервираха по бързата процедура.

Какво да кажа – човешкото тяло е изумително! Анатомия, физиология, органи, системи – всичко е толкова крехко, хитро навързано и интересно за изучаване. :) Страхотно е! И, честно казано, докато бях там, гледах схеми на човешката анатомия и слушах всички истории от това какво израелските военни лекари са преподавали на българските барети, какво е по силите на терапията със стволови клетки (дори в БГ! супер!) и как да помагаме на човек получил сърдечна криза, всичките ни смешни философствания ми се видяха жалки.
Реалността е по-завладяваща от всичко, и действа страшно отрезвяващо.

2) “Through the flowing glass” - Нали знаете хитрата теория, че стъклото всъщност е течност, но с почти безкрайна плътност, което го прави да изглежда така подобно на твърдо тяло? Е, не е вярна :))

Или поне така пише тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Glass#Glass_as_a_liquid

Честно казано, аз се връзвах на горното. Просто звучи супер яко – дава страхотна гледна точка към нещо толкова обикновено и ежедневно. Освен това уликата е с един такъв привкус на загадка и приключение – стъклата на средновековните катедрали са по-дебели в долния си край, т.е. един вид – свлекли са се с времето.

Оказва се, че обяснението за това е не по-малко интересно в действителността, отколкото в “градската легенда”, така че препоръчвам да се прочете статията. Занимателно е.

3) Тази и следващата точка всъщност са похвали към хора или институции (или и двете, доколкото в информационната среда всичко е институция – един вид митологична личност, както се отнасяме към Гугъл например).

Първо овациите отиват към Др. Сузуки – супер неизвестен за мен човек, първата новина за който, ме накара буквално да изпадна във овчи възторг “колко е яко, че има такива хора по света!”. Вторият ми импулс беше да изровя много информация за него и да го опиша в постинг, така че всеки да му се зарадва както аз. Второто, естествено, утече.(?)

За това, сега ще се задоволя само с ЛИНК към повода да му се радвам толкова на тоз човек и ако някой толкоз пък се амбицира – това е достатъчен материал да си захрани сърчовете. :)

4) Да, Капитал. Вестника. Защото напълно го заслужават!

Това е, може би единствената медия в България (от известните ми), която си има идея накъде отива света и се опитва да върви в крачка с него.
След последния им редизайн, просто не мога да им се нарадвам – и въобще не става въпрос за естетика, просто хората се усетиха, че онова което продават не е продукт, а услуга, идея дори – и действат адекватно на това.

Сега вестникът е на разположение не само като статии на сайта, а дори и като PDF вариант на печатния формат. Дали това намалява продажбите на хартиеното издание? Не и извън общата тенденция на отстъпление от този формат, според мен.

Пуснаха си блог. Дори и само това е страхотно, но те му отделиха половината от заглавната си страница. Двоен респект, за което! Постват редовно и смислено, с приятен тон далеч от прозрачните рекламни трикове на типичните фирмени блогове. Но не спряха дотам, ами се заеха и да агрегират новините от бг блогове (в http://megafon.capital.bg ) – по явни причини, това ми е особено близко. :)

Та, казано простичко – за който още не знае, “Капитал” владеят! :) Едно отдавна заслужено признание, което не биваше да отлагам още.

5) “Отново тежката артилерия – Естествен Подбор” – Попадайки на страхотния сайт “The Sceptic’s Dictionary” – scepdic.com, се зачетох в интересна статия за теорията на съветски учен, Лисенко, която всъщност е доминирала възприемането на естествения подбор като процес, в нашия блок.

Стряскащото беше, че прочитайки дефиницията за виждането на Лисенко, осъзнах колко близко е неговата (отхвърлена като погрешна) интерпретация на явлението, до това как почти всеки, който познавам си го представя.

Оттук и теорията – може би в БГ възприемането на Естествения Подбор като идея е “замърсено” от разпространената в съветско време интерпретация на Лисенко (описана в линка – http://skepdic.com/lysenko.html ) и в това се корени част от неразбирането по въпроса.

Както и да е, линка си струва та дори и само защото прави необходимото уточнение, което няма да ми писне да повтарям:

Survival of the fittest means only that those who have survived were fit to survive. It doesn’t mean that those who survive are superior to those species which don’t.

6) и 7) Всъщност, тези две щяха да са за игри – масови игри, частично онлайн и т.н. без да са същински ММО-та обаче. Много интересно и лично за мен противоречиво занимание (особено при наличието на същински ММО-та :)) ). Нещо обаче, четейки си драфтовете се амбицирах отново, да пусна за тях пълни постове, така че мястото им в този списък си заминава, с което и мисля да дръпна шалтера на учудващо дългия пост, който се получи.

Така че – който намерил място в изброяването – намерил. 2006-а свърши, голямата метла почиства окончателно изтърсаците от нея и почвам да трупам такива за новата. :)
Във всеки случай, за 2007-а имам големи надежди – може би блогът най-сетне ще излезе от бета, т.е. може би най-сетне ще му направя нужния редизайн, може би ще намеря правилния тон за писане в него и дори ще си създам навика да поствам?!
Ще видим, но съм оптимист – все пак, всичко което завършва на 007, трябва да е cool, huh?

Post a Comment | Trackback URI