странна ситуация: току що едно мое действие задейства спомен за момент, в който съм изпитала дежа ву. особеното идва от това, че споменът за усещане, по същество също е усещане (макар и малко по-слабо в зависимост от ситуацията), така че спомняйки си дежа ву, отново изпитах дежа ву. при това объркаността се задълбочава допълнително от това, че усещането, което си спомних беше спорно още в момнета, когато го бях изпитала първия път, а именно – не беше ясно дали е истинско дежа ву или спомен задействан от повтарящо се действие… :)

продължавам и първия, който закрещи тръгва със санитарите, когато донесат усмирителните ризи, ок?

дежа ву-тата по начало са сложен случай, понеже винаги съществува възможността да се касае просто за спомен за вече видяно, което наистина е видяно преди, а не е прОвидяно, както същността на понятието предполага. в горния случай, значи, може да сме имали ситуацята в която действие повтарящо предходно задейства спомен, който се усеща като дежа ву, и сега, трето повторение на най-първото действие стартира спомена за онзи спомен …

горното като че ли опростява нещата и това създава реалната опасност да ме разберете. не мога да допусна това да се случи, нали? :)

ок, пак вдигаме левъла: дежа ву-то, което си спомних и което беше под съмнение дали е истинско сбъдващо се предвидяно, или спомен за идентично действие… бях разпознала като истинско дежа ву навремето, понеже си спомних, че визията за момента, който бях изживяла беше дошла насън (а не беше предходно копие на тогавашната ситуация).

тук обаче, се връщаме в самото начало, където направих уточнението, че споменът за усещане е същото усещане, но изпитано по-слабо в зависимост от обстоятелствата. сега мога да добавя, че основното обстоятелство, от което зависи силата на усещането на спомена като прототипа, който си спомняме е… съпротивлението на будното съзнание. т.е. колкото е по-заето и с отслабена бдителност съзнанието ни, толкова по-измамен ще е спомена и ще прилича на първообраза. както например би било ако спим и сънуваме, и… хоп! тук е хватката – ако сънуваш спомен, няма как да разбереш, че това е спомен, докато го сънуваш?! но тогава ако сънуваш спомена за повтарящо се действие, би трябвало когато действието отново се повтори да изпиташ усещането, че си го предрекъл в сън?

дали ситуациято отпреди малко всъщност не е само спомен за спомен за спомняне насън? :)
кой иска валидолче? :D

ПП: мързи ме да редизайнвам, но още повече ме мързи да го правя отначало; може би ако се понтарупат повечко постове, пък били те и глупави като този, везната ще се наклони :)
“Няма да бъда марионетка в ничии ръце, особено в своите собствени!” – Зейфод Бийблброкс
повод за размисъл :)

Post a Comment | Trackback URI