неуловимата "усмивка със зъби" убягва на камерата отново
Като за човек дето по традиция не си отбелязва рождения ден, двудневното празнуване ми дойде леко отгоре, но не се оплаквам. :) Стабилния приток подаръци, който почна от петък и се развихри в събота, и неделя, явно има тоя умилостивяващ ефект. Останалото се дължи на милите поздрави и пожелания (които пък в значителна степен се дължат на фейсбук, но да не издребняваме).
касапница!
Изминалата година беше интересна. Може би повече пълна с планове и осъзнаване на някои неща, вместо с определени действия, но все пак активна в немалко отношения. Полусъзнателно наложилата се изолация се попропука и някои приятелства – позанемарени или тотално унищожени – се поосвежиха. Доколко точно – времето ще покаже. Има още много за копане в тая градина, още повече че има лехи дето стоят непипнати, обаче това е работа за носталгичните сезони, като есента. Лятото и особено пролетта са време на безсърдечен оптимизъм. :D
Палмата на първенството за периода се пада на професионалната сфера. Прозаично погледнато – смених работата. Поетично – осъществих си една “детска” мечта и чрез нея преследвам друга. Егоистично – куулнес статуса ми се ъпдейтна с поне +1 и казано честно всииичко мии е наред. :)) И тук бъдещето има много още да показва, но поне засега изгледите са добри. (Тук дължа поне едно голямо “Благодаря”, но се опасявам че реципиента не е сред читателите. За оффлайн пък не вярвам да се мобилизирам. Както и да е.)
Идната година се очертава не по-зле. По непотвърдени планове, една от двете по-големи екскурзии трябва да се случи именно през нея. Сега му е времето – да ходим докато можем! :) Ще ми е тъпо, ако не се сбъдне обаче, така че няма да споменавам подробности. Другите пък планове са още по-съдбовни и грандомански, така че нито дума и за това. Остава да кажа, че играта поне би трябвало да излезе от първоначалната си мъглява фаза, и да се избистри концептуално, до степен поне да можем свободно да говорим за нея. (Или пък не – тук всъщност гадая.)
Общо взето, нищо сигурно няма, но и нищо не ме плаши. Разправят, че 28 била най-щастливата възраст за жените. Е, остава да я видим тази работа. :)
